𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

38.

-Ема, сигурна ли си, че е бил той!??-Луна стоеше до Ема леко объркана.
-Аз мисля, че има нещо гнило в цялата тази ситуация! Трябва да го изслушаш, след няколко дни приключва годината, не можеш вечно да го отбягваш!
-Как да не мога, а и още не мога да говоря с него аз...
-ЕМИЛИ... и двете го познаваме, но ти със сигурност повече от мен, сега ще станеш и ще...
-Да, да...няма да стане,..-Ема се ядосваше още повече.
-Как може да си толкова твърдоглава...ако не го направиш сега, цяло лято ще страдаш от постъпката си!-Луна за първи път не изглеждаше да витае във облаците.
-Добре де, ще помисля...
-Хей, здравейте!-Хурмаяни беше нахлула в стаята. Ема погледна Луна, с надежда да разбере, защо Хърмаяни е тук.
-Да, викнах я, каза, че може да ти помогне с нещо..., за това с Чо и Панси!-Луна го прошепна въпреки, че нямаше нужда.
-Да, разбрах коя страница липсва,...даже се чудя как ме се сетих по рано, защото и аз съм използвала тази отвара във вто..., както и да е!-Хърмаяни седна до тях и отвори един прашен том.
-Намерих второ копие на книгата, малко е стара, но няма значение,...така, значи почнах да подозирам, че е тази отвара, откакто професор Снейп се скара на Хари, че пак му е взимал от запасите...
-Хайде по-бързо...!-Ема се изнервяше вече на почти всичко, но този път се опита да се стегне.
-Добре де,...многолика отвара, това е планът на Чо и Панси, нямам представа, какво ще я правят тази отвара, за сега не се сещам за нищо...
-Колко съм тъпа...как не се досетих..!-Ема изкочи от стаята и затръшна вратата. Докато слизаше по стълбите към общата стая чу гласът на Чо.
-Къде е той!!!-Ема я сграбчи за качулката и тя залитна.
-З-за какво говориш,..кой!??-Чо я гледаше в пълно недоумение.
-Ооо, не ми се прави знаеш за кого говоря!!!
-Наистина не знам!!!-Чо дръпна Ема по далече от групичката ѝ приятели които гледаха с интерес ситуацията.
-Питай Панси, аз исках да е само шега, но тя го прие много навътре аз...аз не исках...-Ема вече излизаше от общата стая на Рейванклоу. Не се беше чувствала толкова зле о много време.
-Тъпанарка,...как можах да се хвана, Драко никога не би направил такова нещо!-Ема си говореше на себе си. Тя отиде до астрономическата кула, но там го нямаше. След това в голямата зала, на двора, игрището по куидич.
-Какво си се разтичала Снейк!!!-Панси стоеше сама на една от пейките на игрището.
-Как изобщо спиш нощем Паркинсон, защо искаш да ми съсипеш живота!!! Къде е, къде е Драко...Истинският!!!-Ема беше доста запъхтяна и червена, но трябваше да го намери.
-Няма го!-Панси звучеше доста спокойно.
-Как го няма!? Трябва да е в училище!!?
-Тръгна си преди един-два дни! Помолил да си тръгне по рано, щял да ходи на почивка,..представяш ли си, но не мисля, че е заради някаква почивка, а заради това, че любовта на живота му го игнорира, за нещо което не е направил!!!-след тези думи Панси сложи една подигравателна усмивка и се доближи до Ема и ѝ прошепна.
-А той не ни издаде...само защото беше сигурен, че ще разбереш, че не е истина!-след което потупа Ема по рамото и си тръгна. Ема и се зави свят и седна още неразбиращо на пейката. Сълзите не се забавиха, очите и се зачервиха, в ръката си стискаше пръчката си от която започна да излизат изкри.
   Ема не излизаше от стаята си дори и за последните часове, стоеше си затворена, не ядеше, а всичките сови които изпрати на Драко, не се връщаха с отговор.
-Ема, поне яж нещо...
-Трябваше да те послушам Луна, беше права, трябваше да говоря с него, сега той не иска да говори с мен...аз съм отвратителен човек!!!
-Панси е виновна, нали тя го е изнудвала, че пак ще те обели с магия за забрава, искала Драко да види, че ти не си за него...
-Как така, от къде го разбра, кой ти го каза!!!-Ема се изправи толкова бързо, че главата ѝ се замая.
-Аа, да ако не беше изхвърчала от стаята, щеше да чуеш, какво каза Чо като дойде!!!-Луна се усмихна несигурно.
-Но аз видях Чо в общата стая и тя нищо не ми каза!
-Нормално, остави ли и време да ти обясни или и при нея си изчезнала така!-Луна вдигна вежда, а Ема се изчерви.
-Ами...май не? Добре де не я изслушах!-Емили стана и седна на вече празното и бюро, защото вече си беше събрала нещата.
-Ще пратя още едно писмо!!!....

Мисля така да свърши първата част на историята, искам да направя като втора книга!
  Ще я кача възможно най- скоро, надявам се да ви е харесала, знам малко краят не е добър, но мисля, че следващата година(книга) ще станат интересни неща.
Благодаря за интереса и ако искате може да прочетете и втората!!!