𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

4.

Драко стоеше на масата за вечеря слушайки, Панси да му разказва за денят си, по скоро се отчайваше от колкото да я слуша. Изведнъж нещо привлече погледът му, Емили и Хари си говореха и той ѝ подаде нещо което не можеше да се види от мястото на Драко, но беше като плат. Изведнъж Хари се обърна и погледна към Драко.
-Знаех си че няма достатъчно смелост, сега моли Потър за помощ. Няма проблем довечера ще се позабавлявам и с двамата!-помисли си Драко напълно не разбрал ситуацията. И ядосан от факта стана и тръгна към кулата. Емили забеляза това.
-Момичета аз ъм.. ще тръгвам!-каза Емили насечено на Луна и Чо.
-Но ти не яде нищо, а и какво ти даде Потър?-каза Чо ядосано на Ема като тя много добре знаеше какво става е поне така си мислеше.
-Остави я Чо, напоследък си в лошо настроение, не го предавай и на другите, довечера сме на парти усмихни се!-каза Луна с нежният си глас.
-А, Емили, защо довечера не дойдеш на партито?-каза Чо с хитра усмивка.
-Ами, може по късно да дойда, сега трябва да тръгвам, наистина!-каза Емили като се отдалечаваше от масата.
След неудобното положение в което се постави заради Малфой, Емили тръгна към кулата като се наметна с наметалото. Най-накрая стигна до кулата и тръгна да се качва по стълбите. Драко обаче чу стъпките ѝ и се приготви. Тя тъкмо прекрачи последната стълба и ...
- Патрификус тоталус, знаех си ...Потър !!!-каза Драко като очакваше под наметалото да е Хари, но всъщност беше Емили, която при посрещането на магията беше залитнала и си беше ударила лошо главата. Драко не знаеше какво да прави, той я вдигна и я постави облегната на една колона. Той направи контра магия и тя се размърда.
-Мразя те МАЛФОЙ!!!-това беше единственото нещо което каза тя преди да припадне. Драко пребледня, не можеше да я заведе в лечебницата какво щеше да обясни на сестрата, но в този момент видя нещо да проблясва до нея, беше някаква мокра торбичка. Той я взе отвори я и видя две спукани шишенца за отвара.
-Тя я е направила?!- помисли си той, хвана я през кръста и се наметна с наметалото на Хари.
Пристигна пред вратата на стаята си, Краб и Гойл стояха завити и се смееха на нещо. Драко я остави внимателно на земята и я наметна с наметалото. Той влезе в стаята и смехът на двамата слидеринци секна.
-Здр...- тръгна да казва Гойл, но беше прекъснат.
-Вън, веднага, излизаите!!!-извика Малфой ядосано и Краб ,и Гойл изхвърчаха от стаята като стрели. Драко вкара Емили и я остави на леглото му, заключи вратата и седна до нея. След няколко минути той заспа до нея, не го беше планирал но стана.
По късно вечерта Емили се събуди още беше сънена, но нещо бързо я събуди. Не беше факта че спи до Малфой.
-Не, моля те остави ги вземи мен моля те остави ги!!! НЕЕЕЕ!-Драко се събуди рязко потен и директно почна да плаче. Той напълно беше забравил за Ема. Тя не знаеше дали да го прегърне или да го остави, но дори и да се караха постоянно не можеше да го остави така.
- Драко, само кошмар, не е истина.- прошепна му тя, като за първи път казваше името му. Той я погледна а очите му бяха червени и от тях се стичаха сълзи.
-Снейк, аз..-тогава той спря да говори, Емили го прегърна виждаше се че му трябваше нещо такова. Тя остана очудена, когато той не я отблъсна просто продължи да плаче, тогава Ема се почувства странно, дали всяка вечер Драко се е чувствал така и е стоял сам без никой на когото да каже. Тя постоя така докато той не се оспокои, тогава леко се отмести и го хвана за ръката.
-По добре ли се чувстваш?-попита го тя леко притеснено. Той само кимна, но това ѝ беше дастатъчно. След дълго мълчание накрая Драко проговори.
-Шишенцата са счупени, съ-съ-събалявам!-каза той още хлипайки, а ѝ му беше трудно да се извини.
-Мислех, че е Потър, мислех че си го пратила да се бие с мен, аз не съм искал да те бутна по стълбите е поне не в този случай.-Емили се усмихна макар и леко уплашена.
-Искаше да знаеш сънят ми-Драко я погледна- Ами в него ние бяхме ъм... заедно....като в твоят, но... как да кажа, ами по щастливи?!- Драко я гледаше като че ли преди малко е бил ударен с нещо тежко по главата.
-Значи, не е само при мен, няма да казваме на никого, нали?- каза накъсано той.
-Да, няма, но ти ами всяка вечер ли сънуваш такива кошмари? От кога продължават?-Емили имаше толкова много въпроси, но видя че Малфой не ѝ обръща внимание, изведнъж той стана и застана до прозореца и го отвори.
-К-какво правиш Малфой!- тя стана, но злитна още беше зле от падането. Драко се обърна и я хвана точно преди да падне на пода.
-Казах ли ти да ставаш?!!-извика Драко.
-Ами какво да направя, ти стана изведнъж и тръгна към прозореца?!!
-Щях да седна на него, така се разсейвам!-той я хвана за ръката и ѝ помогна да седне на прозореца и след това седна до нея. Постояха така малко.
-Мога ли да ти се доверя Снейк? Да ти кажа нещо, знам че е странно, но усещам че само ти ще ме разбереш?!-каза Драко гледайки към гората над която се извисяваха.
-Да, можеш.-каза Ема опряла глава на рамката на прозореца, още замаяна.
-Какво би направила ако някой иска от теб нещо което не можеш да направиш, но не можеш да откажеш , защото живота на семейството ти зависи от това?-Драко я погледна с надежда, но тя го погледна объкано.
-Ами, аз бих помолила за помощ от някой на когото вярвам. Бих, например помолила Луна или,или....-но Ема се замисли.
-Ти не беше ли близка и с онази Чан? Изглеждахте доста близки.-каза Малфой, но видя че в очите на Ема проблясват сълзи.
-Аз няма кой да помоля за помощ, освен..... Луна, да имам и други приятели, но не на такава степен че да ги моля за нещо. А Чо тя ъм...напоследък се държи странно и не знам с каво съм я предизвикала!- Емили въздъхна. Драко я гледаше и се почувства странно, тя беше като него.
-Можеш, да вярваш на мен!-той не знаеше от къде му хрумна това, никога не се е замислял да и каже такова нещо. Тя се усмихна, но вече виждаше замъглено и главата я болеше много и изведнъж се отпусна в ръцете на Драко. Той я вдигна и бързо я остави на леглото.
-Емили!?-прошепна Драко, но тя вече беше заспала.