𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

15.

  Това беше най, най-ужасната сутрин за Ема и Драко. Първо Панси се направи, че пада по стълбите и обвини Ема, Луциус естествено също я обвини, но Драко бързо я защити. Цяла сутрин Панси се мазнеше на г-жа и г-н Малфой, но само Луциус и се връзваше, а Емили и Драко стояха до Краб и Гойл, които със сигурност още не знаеха какво се случва и се хилеха на мустака от мляко на Краб.
  Вече беше обяд, Драко беше наредил на двамата си приятели да си стоят в стаята, за да не бъдат накарани от Панси да направят нещо на Ема. В малките случай в които се засичаха в коридора с Панси, Драко заставаше пред Ема и я отдръпваше по-далеч от слидеринката, която ги подминаваше с видимо отвращение. Те бяха уведомени, че на Коледната вечеря трябва да са официални, Ема си беше избрала Една червена рокля по тялото, а Драко един черен костюм. Те стояха на терасата в стаята му и гледаха големият двор, който преминаваше в гъста гора.
-Трябва някой път пак да отидем до мястото с реката!-Ема се опита да разчупи неловкото мълчание, което беше настъпило от сутринта. Но Драко като че ли не я чу и каза...
-Баща ми е полудял, никога преди не е харесвал хората и правеше скандали че майка ми е поканила някой, а сега има дузина хора в нас!- той беше толкова ядосан, че всъщност май говореше на себе си.
-Драко, стегни се малко, тя иска да се ядосваш, това ѝ е целта! Моля те, на вечеря просто ще седнем ще се наядем и ще се върнем тук, а и остават още четири дни до края на ваканцията и всичко ще бъде както преди.- Ема го гледаше умолително.
- Даа, сигурно, всичко ще бъде както преди ако не се раздрънка и каже на всички!
-Дракоо, помолих те нещо!!!
-Добре спирам, извинявай, че те ядосах!-той леко тъжен, че я е ядосал,  стана, отиде при нея, усмихна се и я вдигна на двете си ръце и я занесе вътре.  Той легна и я дръпна да седна в него прегърна я и след това и подаде една книга.
-Ще ми почетеш ли?-той и се усмихна.
-За да се поразсея!
-Ти искаш да ти чета?-тя леко се засмя и се облегна на гърдите му.
-Добре тогава.-тя започна и така прекараха почти целият следобед, по едно време просто стояха згушени заедно.

-Май, е време да се оправяме, вечерята е в седем, а сега е шест и малко?-Драко стана и се запъти към гардероба си а от там извади костюмът си и роклята на Ема.
-Ако ще носиш това на вечеря, с нетърпение ще очаквам реакцията на Панси!-той се изсмя, а Ема беше сигурна, че току-що си я е представил. Ема взе роклята си и отиде в другия край на стаята, тя свали блузата и полата си и бързо нахлузи ролята.
-Защо бързаш толкова, срам ли те е от мен?- той я погледна и вдигна вежди и една хитра усмивка се появи на лицето му.
-Не, не ме е срам, просто така съм свикнала!-личеше и че лъже, но Драко си замълча.
-Ти, ъм.. би ли ми помогнал с ципа?
-С удоволствие!- Драко я завъртя и сложи ръка на рамото ѝ след това нежно закопча роклята. Емили както обикновено вече приличаше на домат, а Драко се кикотеше зад нея.
-М-мерси!- тя не разбираше защо заеква, като с него си бяха доста близки, а тя още се чувстваше неловко покрай  него.
  Те слязоха по стълбите към трапезарията, а Драко се заоглежда за Панси, да не би да изскочи от някъде.

-Драко, не е нужно да го правиш всеки път когато завием зад някой ъгъл!-тя го дръпна за ръката и го поведе напред.
  Те влязоха в трапезарията, тя още беше празна, само Нариса стоеше на мястото си.
-Здравеите елате тук са вашите места!-тя леко кимна и се усмихна на Ема. Драко и Емили се настаниха до нея, като от едната страна на Ема беше Нариса, а от другата Драко. Вратата изскърца и  Панси влезе, тя беше облечена в черна рокля (доста изрязана)и седна на мястото до Драко, като се постара да ги изгледа така, че да се почувстват гадно. Драко се отмести настрани и сложи ръката си върху ръката на Ема, която го изгледа с изненада. След това дойдоха родителите на Краб и Гойл, заедно с тях, а последни се настаниха Луциус, заедно със семейство Паркинсон. Изведнъж свещниците се запалиха и масата се напълни с изобилие от храна.
-Дръжте се прилично момчета!!!-извикаха почти едновременно майките на Краб и Гойл, като видяха как и двамата се нахвълиха на храната. От време на време Нариса вдигаше глава към Луциус за да му каже, като че ли с поглед да се държи добре с Ема, но без успех.
-Емили, ти какви предмети си беше избрала за догодина?-Панси, като че ли едва каза името ѝ и се усмихна на сила.