𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

16.

Ема не искаше да ѝ отговаря, но не искаше и да я помислят за груба за това отговори.
-Ами, мъглознанание, отвари и ...
-Мъглознание, майка ти не е ли мъгъл, не знаеш ли всичко за тях!?-Панси нагло прекъсна Ема и се опита да не се разсмее.
-Попринцип, да, но тя не е типичен мъгъл. Тя е много добра в отварите и знае почти цялата магическа история и също...
-Да, браво на нея, поне един от семейството ти да може да прави отвари, според мен, професор Снейп не трябваше да ти дава точки за отварата, все пак не влязохте и двамата в съня си, а горкичкия Драко, трябваше да те носи до лечебницата сам!- тя пак я прекъсна като гледаше подигравателно. Емили стискаше ръката на Драко, който видимо искаше пак да изстреля Панси в стената.
-Поне, не оставих някой друг да ми прави отварата, Хърмаяни цял час се мъчеше и накрая получи точки нали, Панси? А, и ако не се лъжа, Хърмаяни е от семейство на мъгъли, а според теб.... цитирам"Ами, то за това не ни трябват мътнороди в училище, те са ненужни една отвара не могат да забъркат!"-Ема се усмихна злобно и си продължи яденето, докато Панси стоеше с отворена уста, а Драко му се искаше да разцелува Ема. Слидеринката гледаше към родителите си с намек нещо да направят, но те нямаха какво да кажат.
Вечерята продължи тихо, докато не се обади майката на Панси.
-Нариса, мила няма ли да е хубаво да пуснем малко музика, да потанцуваме, все пак е празник, а и съм сигурна, че на Драко ще му бъде приятно да потанцува с някоя хубава дама!?- личеше си, че под думите "хубава дама" тя нямаше предвид Ема.
-Ако може, не говорете от мое име г-жо Паркинсон, но да не бих отказал танц, но няма да е с дъщеря ви!-той се усмихна  пренебрежително, а очите му се насочиха към Ема. Виждаше се как и Панси и майка ѝ почервеняха.
-Драко, не е учтиво да отказваш така, нищо няма да ти навреди, ако изтанцуваш един танц с Панси, нали няма проблем  Снейк, помня танцовите умения на баща ти, ако и твоите са такива, по-добре да не рискуваме!-Луциус се засмя и като по команда и бащите на Краб, Гойл и Панси също. Емили видимо се разстрои, но и се ядоса, тя погледна Луциус с възможно най злобният, студен и отвратен поглед някога и каза.
-Поне, баща ми не е пробутвал любовни отвари защото никой не го е харесвал и не се е пробвал да подкупва учители, защото не е бил способен да запомни елементарни неща!!!-тя звучеше толкова безчувствена и студена, че дори и Драко я гледаше с отворена уста и лек страх, а на лицето на Нариса обаче се появи лека усмивка.
-Как смееш...в моя дом да ми говориш така!!!-той почервеня.
-А, вие как смеете да се присмивате на семейството ми!!!- Емили не осъзнаваше че вика. Луциус се запъти към нея с магическата си пръчка готов да я използва, но в този момент Драко стана и застана пред Ема, която също бе извадила своята, въпреки че не можеше да прави магия извън училище, но бе готова да го направи.
-Ти на коя страна си Драко!!!- г-н Малфой гледаше заплашително.
-Дори и да не можех да избирам щях да съм на нейната!!!-Драко отговори спокойно, за да накара баща си да се изнерви още повече, а Панси възкликна в недоумление.
-Ема, не трябва да говориш така на...
-МЛЪКНИ ПАНСИ!!!-Драко почти изрева.
-Много хубава вечеря!!! Какво коледно настроение само!!!-той дръпна Ема и те тръгнаха към стаята му. От очите и бяха набрали сълзи тя притичваше след него и се чувстваше много зле.
  Вече в стаята на Драко тя си позволи да си поплаче и през сълзи му каза.
-С-съжалявам Драко, изплъзна ми се, аз не трябваше да идвам!!!-тя едва си пое въздух.
-Ема, не, ти не си виновна, как щях да издържа тук сам, виждаш какво е, моля те не се разстройвай, аз съм ти благодарен че дойде и аз трябва да ти се извинявам!!!- той я прегърна силно, но тя продължи да плаче.
-Сега сте скарани с баща ти и всичко заради мен, не трябваше да го казвам!
-Ние сме скарани от както съм се родил, не си ти причината! Моля те, спри да се обвиняваш!-те продължиха да стоят прегърнати докато накрая Ема не се успокои. Очите и бяха зачервени и още се стичаха сълзи, но след думите на Драко се почувства по-добре. Той я заведе на терасата за да подиша чист въздух.
-Знаеш ли, по едно време много ме изплаши, можеш да си много заплашителна когато поискаш!-той леко се засмя и застана зад нея и я прегърна през талията. Ема се усмихна и подпря глава на него.