𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

17.

  На сутринта те се събудиха от силното тропане на дъжда по прозорците. Бяха още с дрехите от вчера, Ема не помнеше много, събуди се с силни болка в главата, сигурно от напрежението на вечерята.
-Добро утро!-той ѝ прошепна, завъртя се към нея и я прегърна. Ема изведнъж си спомни всичко от вчера и се почувства още по-зле.
-Добро утро, Драко!-тя едва го каза и сълзи пак набраха в очите ѝ. Той усети, че лицето и е влажно.
-Ема, още ли го мислиш?!-Драко я вдигна за да седне и я прегърна още по силно, след това я целуна, усмихна и се и се опита да прибере къдравата ѝ коса но без голям успех.
-Моля те усмихни се.....  днес ще отидем до реката искаш ли?-той леко я погъделичка и тя се усмихна.
-Но, на вън вали? Как ще стигнем до там, ще сме вир вода?-тя го погледна объркано.
-Една вода няма да ни навреди, просто ще сме леко мокри! Само се преоблечи.-Драко стана и Ема го последва.
-Драко, ъм... би ли?- той леко се разсмя.
-Да, ще ти помогна с роклята!-още смеейки се отиде до Ема, тя се завъртя и отмести косата от гърбът си. Драко почна да разкопчава роклята, след това свали едната презрамка, но Ема я вдигна и се обърна към него.
-Аз ще се оправя нататък... м-мерси!-той я погледна и се усмихна хитро.
-Оо, я стига, тъкмо ми стана интересно, айде де!-Драко я обърна с гръб към него и отново свали едната след това другата презрамка и роклята падна на земята. Коремът на Ема се сви, а тя почервеня, както обикновенно. Още с гръб към Драко, Емили не искаше да се обърне към него.
-Е, не беше толкова страшно, нали?!-тя чу как той се отдалечава и се обърна, Драко беше с гръб към нея и се опитваше да не гледа на зад докато се преобличаше.
-Ще се обличаш ли, няма да гледам, и преди това нищо не видях?! Е, добре де видях малко, но ми се щеше да е за по-дълго!
-Може би някой друг път Драко!-тя леко се усмихна.
  Те минаха гъстата тъмна гора, вече доста мокри най-накрая стигнаха до мястото. Реката шумеше малко по-силно от преди, но беше сравнително сухо. Те тръгнаха към дънера, ни зад тях се чу шум.
-Ааа, мислех че това е нашето място Драки! Но, май си решил да ме замениш с мътнород?!-Панси излезе от мрака на гората и сутрешното слънце огря злобното ѝ лице.
-Не ми казвай, Драки и това никога не е било нашето място!!! Миналата година те заведох тук, защото не знаех какъв човек си Паркинсон!!!-Драко се ядосваше все повече с всяка изминала минута.
-Значи ще си говорим на фамилия, така ли Драки!?- тя видимо искаше да го дразни като му казваше името така.
-Ти избра човек, когото го е срам от теб, пред мен! Помниш ли че тук ни беше първата целувка, а Драки?-тя с удоволствие гледаше изражението на лицето на Емили.
-Не ме е срам от Драко!-Ема проговори доста несигурно.
-Така ли, а сутринта, не накара ли ти Драко да стои с гръб към теб докато се преобличаш, при нас това никога не е ставало!-Ема стоеше като препарирана и гледаше Драко.
-Ема, това не е каквото звучи, беше преди и беше за кратко!-Драко звучеше напрегнато.
-Разбирам, Драко, не се притеснявай! Но ме разбирам от къде тя е разбрала какво правим в стаята!!!-Ема гледаше Панси с омраза, а тя се подсмихваше.
-Имам си начини, искам да кажа, че ние с Драко сме по подходящи за двойка!
-Не можеш да ми казваш кого да харесвам Панси!-Драко стискаше ръката на Ема, която беше леко объркана от ставащото.
-Ти я харесваш!? А помниш ли първият ден на учебната година, ти я обиждаше, ти я ненавиждаше,мразеше я до момента когато,.... същност и аз не знам какво стана и ти ме забрави напълно!!!-Панси не изглеждаше на себе си.
-Ще видим дали ще се съберете отново след това!!!-Панси извади пръчката си.
-К-какво правиш...ПАНСИ НЕ!!!-Драко викаше с пълно гърло.
-ОБЛИВИЕЙТ!!!