𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

24.

Емили и Драко тръгнаха към стаите си, защото и двамата бяха вир вода, а часовете започваха след един час.
-До после Ема!-Драко я целуна и излетя.
Ема се прибра в стаята си през прозореца с метлата, за да не я видят по коридора. Имаше късмет, че Луна още беше там за да ѝ отвори.
-Е, Ема как беше, защо си мокра, валяло ли е?-Луна беше още по пижама и я гледаше объркано.
-Не е валяло, бяхме в езерото! Тази вечер беше уникално, полетяхме малко до игрището по куидич, след което получих едно конско от баща ми, оставих го да избухне и двамата излетяхме и отидохме до езерото и после, просто нямам думи.... беше прекрасно!!!-Ема се облегна на стената и изглеждаше замечтана.
-Като каза конско, тези пристигнаха за теб!-Луна ѝ подаде тесте от около дузина писма, с леко притеснено изражение.
-Какво са се разписали сега, никога не ми пишат!!!-Ема се ядоса и взе писмата.
-Ема, може да е нещо важно, щом са ти писали толкова!-Луна седна, а Ема седна до нея и отвори първото писмо.

  Емили, пиша ти заради  престоят в имението на семейство Малфой. Получих сова от тях, която трябваше да пристигне по рано, но се загубила. Като и да е заради своеволието което си си позволила, сега не сме в добри отношения с сем. Малфой, заради това искам, следващата ваканция да се прибереш в къщи и ще организирам вечеря, на която ще си оправим отношенията, които ти развали. Най-скоро е Великденската ваканция, от теб очаквам прилично поведение и извинение към г-н Малфой!!!

      *Дилън и Елини Снейк

-Ужас, този, този ъъъ....как може да пише на баща ми, сигурно е спестил това че говори зад гърбът му!!!-Ема вече беше станала и ходеше от единия до другия край на стаята.
-Какви ги говорят дори и баба ми е писала, не знаех, че толкова държат на добри отношения със семейство Малфой!!!-тя хвърли писмата на земята, но задържа това от баща ѝ за да го покаже на Драко.
-Ема ти не си ми разказвала за времето което прекара в имението на Драко на Коледа! Какво толкова лошо е станало.-Ема прекара останалите четиридесет минути да разкаже на Луна какво е правила на Коледа, след което отидоха в часа по вълшебство, където Ема се опита да се добере до Драко за да му даде писмото.
-Прочети го, после ще говорим!-Ема побърза да си седне и прекара часа, като си разменяха притеснени погледи с Драко.
-Госпожице Емили, добре ли сте, изглеждате загрижена за нещо?-попита професор Флитуик, който всъщност много харесваше Ема, а и беше ръководител на къщата Рейвънклоу. Емили, като че ли излезе от транса и отговори доста разсеяно.
-А, не професоре, добре съм!-Флитуик я погледна, леко невярващо и продължи часа.
  На обяд след двата чада при Снейп, Емили трябваше да се храни сама защото Луна беше на масата на Грифендор с Невил. Тя се огледа и видя, че на масата на Слидерин Драко ожесточено се бори с Панси, която беше почти седнала в скута му. След около два минути гледане на жалката сцена, която Панси правеше тя се запъти към Драко.
-Може ли да поговорим!?-Ема дръпна Драко без да чака отговор, но той не се съпротивляваше.
-Аууу, Драко загази!!!-някой извика зад тях, а Емили беше сигурна че беше Панси.
-Ема не знаех, че баща ми ще го направи, наистина!-Драко звучеше и изглеждаше притеснен.
-Драко, сериозно ли, знаеш че не те смятам за виновен, дори не съм си го помислила!!!-Ема му се усмихна и оправи няколко кичура, които закриваха очите му.
-Искаш ли да седнем на двора, да ми помогнеш да реша как да отговоря на баща ми?
-Да, добре!-Драко я хвана за ръка и тръгнаха към двора. След няколко минути се чуха гласове, което им подсказа, че обяда е свършил и всички се запътиха към двора. Те стояха под едно дърво, Ема беше седнала в него и беше опряла глава на гърдите му. По едно време към тях се приближи капитанът на отбора на Рейванклоу, видимо щастлив, но усмивката му помръкна, когато видя, че Ема седи в Драко и леко отстъпи назад.
-Е-емили, може ли за малко, реших да направя малко промени в постовете в отбора и реших да ви събера всички-той видимо се беше стреснал от Драко, който му мяташе заплашителни погледи, когато Ема не гледаше.
-Доведох останалите!-Чо се появи, а след нея вървяха останалите от отбора.
-Чудесно, сега няма нужда да ходим до игрището! Но май е по добре той да не чува, все пак сме противници!!!-Драко стана и се доближи до него.
-Нали знаеш, че ще ми каже всичко, дори и да не го чуя сега ще го разбера по-късно!-Драко му се усмихна пресилено, защото хич не му се искаше да го прави и се отдалечи ма около десетина метра.
-Така, заради несериозността на някои играчи, преди няколко дни, загубихме мач и така се изнесохме на пред последно място!!! Искам да ви кажа, че единствената промяна, ще е в поста на търсач! Чо не ти е за първи път да се разсейваш и да изпускаш снича....
-Не, не моля те, ще се постарая, Стюарт моля...-Чо звучеше, притеснено.
-Ако може да не ме прекъсваш Чо! И така, представям ви новият търсач на Рейванклоу,... Емили!!!-Ема изпищя от радост, тя от отдавна си мечтаеше да е търсач, а погледът на Чо, не се откъсваше от нея. Ема прегърна Стюарт, а Драко едва не прекърши пръчката си, която държеше в ръка.
-Благодаря, наистина!!!-Ема го прегърна още веднъж и се затича към Драко, който още не може да прикрие гнева на лицето си.
-С какво той заслужи прегръдка, да не те е поканил на среща, ще му дам да се разбере!-Ема трябваше да държи Драко за ръката за да не отиде при Стюарт и да направи някоя глупост.
-Драко, стой, на никаква среща не ме е канил, а и бих казала, че малко ревнуваш...
-Да ревнувам от него, да бе!!!-Драко завъртя очи и се опита да не гледа към Ема.
-Както и да е сърдитко, вече съм търсач, като теб, махнаха Чо и ме сложиха на нейното място!!!-Ема се надигна на пръсти и го целуна по бузата, защото той още отказваше да я погледне.

✧Здравейте, първо радвам се че историята ви харесва и че получавам толкова мили коментари😊❤️✧
✧И второ понеже ми трябва време да измисля и реших да питам от по рано, понеже реших да направя нещо като поредица и..... бихте ли искали да има още една книга от следващата им учебна година, ще се постарая да е по интересна от тази обещавам✧✨
Може да ми отговорите в коментарите ако искате!!!😋💚💙❤️💛