𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

29.

Ема слезе от колата, а пред нея се откри същата скучна къща. Домът и беше, като малко имение, много по-малко от това на Драко имаше два етажа, пред нея имаше градина с беседка, а стаята на Ема беше на тавана. Единственото което наистина и харесваше тук беше усамотението в таванската ѝ стая. Входната врата се отвори и през нея излезе майка ѝ слабичка жена с остри черти по лицето, но с мила усмивка, за разлика от баща ѝ, който беше със студено изражение, доста по-висок от майка ѝ и беше поне четири пъти колкото нея. Той побутна Емили за да отиде при майка си, която я прегърна някак колкото да отбие номера и в този момент Ема се сети за топлите прегръдки на Драко, който той и даваше когато се чувства зле и очите ѝ се навлажниха.
-Стига, Ема ще го видиш утре, само след няколко часа!!!-като си помисли това тя се почувства по-добре и влезе в студеното антре на къщата. Взе със себе си совата си и се качи по извитото стълбище към тавана. Събу се и се облече с удобни дрехи и легна в леглото си. След няколко минути чу кикотене пред вратата, която в същият момент се отвори и връхлетя брат ѝ.
-Здравей сестричке!!!-след като го каза метна в стаята ѝ някакво топче и излезе на бегом. Ема нямаше време да реагира и от топчето излезе зелено жълт дим който миришеше на развалена риба.
-ДЖОРДЖИ РИЙ СНЕЙК, КЪЛНА СЕ ВЪВ ВСИЧКО ЖИВО ЩЕ ТЕ ОДЕРА ЖИВ, САМО ДА МИ ПАДНЕШ ТИ ГАДЕН ПЛУЖЕК...!!!Ема мина през пушеха и ритна топчето през вратата, след което отвори всички възможни прозорци и излезе от там. Тя слезе в кухнята да си направи нещо за ядене, докато чака стаята ѝ да спре да мирише на риба.
-Емили, защо си бутнала брат си по стълбите!!!-баща ѝ се появи зад нея със строгото си изражение, а зад него брат и се превиваше уж от болка.
-Да съм го бутнала ли, та той дойде при мен и ми хвърли от гнусните си миризливки!!! Дори не съм го докоснала!!!-тя гледаше брат си на кръв, а той се подхилкваше зад баща си.
-Знам, че не го харесваш, но можеше да си счупи нещо!!!-баща ѝ като че ли не беше чул нищо от казаното преди малко от Ема.
-За последен път не съм, не съм бутнала този разглезен парцал от никъде!!!-Ема се опитваше да не повишава тон и да не прави глупости, но последното което помнеше беше, как отиде при брат си и му напъха в устата една от миризливките.
-КРАЙ, ЕМА,В СТАЯТА СИ ВЕДНАГА!!!-Ема мина с подигравателна усмивка покрай давещият се в пушек Джорджи и се качи и седна на последната стълба от стълбището към стаята ѝ, която още не се беше проветрила.
-Госпожицата е в лошо настроение, може ли Пати да помогне с нещо?-до Ема се беше появило домашното духче на семейството, но тя винаги се чуди как имат духче като то служи само на чистокръвни семейства, но всеки път като повдигнеше темата баща и се ядосваше, а Пати се караше на себе си да си затваря устата.
-Не Пати, добре съм само ако може да ми дадеш една чаша с вода, че не мога да слизам долу?-Ема се усмихна на духчето, а то се изпари и след няколко секунди се върна с чаша с вода и няколко малки сандвичи.
-Заповядайте госпожице, Пати направила и сандвичи, ако сте гладна!-духчето подаде подноса на Ема, а тя го взе.
-Ще останеш ли малко с мен Пати?-Ема ѝ подаде един сандвич, а Пати почна да клати глава.
-Не, не Пати не може, не трябва, Пати ги направила за госпожицата.
-Добре, няма да те карам!-Ема отпи от водата  и постоя вгледана в една картина на една непозната жена която само се усмихваше топло, Ема винаги в чувстваше утеха когато гледаше към тази картина.
-Простете за нахалството госпожице, но Пати разбрала, че семейството Малфой ще идват утре, дали Доби ще е с тях?-Пати я погледна с надежда.
-Съжалявам, но Доби го освободиха миналата година, ще бъде само семейство Малфой!!!-Ема погали духчето по главата.
-Аз си лягам, съветвам те да направиш същото, защото баща ми ще те вдигне рано да подготвиш стаите и да сготвиш, Лека нощ!-Ема стана и влезе в стаята си, която вече не миришеше чак толкова много.
-Ще изтърпиш до утре Ема, сега ще се наспиш и другата вечер ще си с Драко!-Ема си шепнеше на себе си след което легна и се унесе в мисли за утре и заспа по-бързо от колкото си мислеше.