𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘

12.

  Оставаше един ден до Коледа, а Емили се беше заела да опакова. Тя знаеше, че всеки от подаръците които е взела, семейство Малфой можеше да си позволи не да ги вземе, а направо да купи целият магазин. Но това не ѝ пречеше, тя знаеше колко много Драко обича куидича затова му беше взела комплект принадлежности за метла. Тя много често стоеше и слушаше Драко как се дразнел на Потър, че той винаги хващал проклетият снич, че всичко било нагласено и че всички обръщали внимание само на великият Хари Потър. Емили не ѝ беше проблем да го слуша, но щеше да ѝ е по-приятно той да не се дразни толкова, а и неговата Нимбус 2001, си стоеше цяла ваканция в ъгъла да хваща прах. Ема също беше в отбора по куидич на Рейванклоу, много и се искаше да беше търсач но Чо беше заела това място, затова я избраха за бияч. Нейната метла беше доста стар модел, но тя си я беше купила сама за това не ѝ пречеше. Към обяд обаче някой почука.
-Ема, какво правиш цяла сутрин там. Мога ли да вляза?- Ема се паникьоса взе тежкият комплект за метла и останалите малки подаръци и ги стовари в един от празните си куфари.
-Влез!-тя бързо седна на креслото до огъня. Вратата изскърца и Драко се показа.
-Хей, защо не дойде при мен сутринта? - той се доближи, а Ема стана и се опита да звучи убедително.
-Ами, трябваше да напиша писмо до майка ми, да и кажа че всичко е наред и тем подобни.-Ема се усмихна неловко, а Драко я гледаше объркано.
-Да не криеш нещо от мен?!-той беше чул треперещият глас на Емили, която от време на време поглеждаше към куфара за да види, да не би да се показва нещо. Но Драко забеляза това и тръгна към куфара.
-Тук има ли нещо за което да не знам!?-той тръгна да го отваря.
-Не, моля, ако го отвориш ти ще се ядосваш че си го направил!-Ема го държеше за ръката и се опитваше да го държи по далеч, но без успех.
-Добре, добре няма да го отварям!-Ема го пусна, но изведнъж той профуча покрай нея и отвори куфара. Всичко беше опаковано, освен комплекта за метлата. Тя беше взела най новият модел и в него си имаше доста неща и знаеше, че Драко си няма такъв.
-Съжакявам, наистина много съжалявам!-Драко ѝ говореше, но още гледаше в куфара.
-Ти си си виновен, сега доволен ли си, дори не успях да го опаковам!!- Емили се ядосваше и на себе си, и на Драко. Той стана и я прегърна силно.
-Нали не се сърдиш, аз ъм...
-Да, можеш да си ги отвориш!-Ема не можеше да му се ядосва дълго, изглеждаше толкова щастлив. Тя седна на земята до куфара.
-Айде, какво чакаш!?-той седна до нея и почна да ги отваря един по един. Подаръците бяха около пет, Драко отвори малките първо. Те бяха едни кожени ръкавици за куидича, със изписано името му с нещо като змия, няколко от любимите му сладки неща от Меденото царство, един пръстен който записваше най- щастливите моменти и ти ги показва когато ти трябва нещо за оправяне на настроението и нещо което тракаше в кутията.
-К-какво е това?!- Драко държеше тракащата кутийка леко уплашено.
-Отвори я, нищо няма да ти направи!- Емили много искаше да види реакцията му на този подарък. Той я отвори и от нея излетя нещо златисто, което профуча покрай тях.
-Взела си ми.... Златният снич!?-Драко се опитваше да го хване и накрая го напъха обратно в кутийката.
-Ами, да ... дълго време се чудех какво да ти взема и просто го видях и си казах защо не? Харесват ли ти...?-тя  погледна Драко който тъкмо беше извадил комплекта за метла. Той се обърна рязко.
-Как да не ми харесват, обожавам ги, но как, кога ...?!
-Имам си начини!-тя го погледна и му се усмихна.
-Чакай, и аз имам нещо!-Драко стана и се върна с голям пакет висок почти колкото него. Емили стана.
-Нямам много подаръци, но мисля, че ще ти хареса.-той ѝ подаде пакета. Ема го пое с разтреперени ръце. Беше чисто нова метла. Емили го гледаше и едва задържаше да не запищи. Вместо това се хвърли върху него и двамата тупнаха на земята.
-Е, предполагам, че ти харесва!?-вместо отговор Ема го целуна, Драко не беше очаквал такава реакция, той знаеше че и тя харесва куидича, но очакваше само прегръдка или нещо, но не и целувка. Изведнъж вратата се отвори. Луциус Малфой стоеше на вратата с отворена уста.
-Виждам, че си разменяте коледните подаръци по рано!-двамата се изправиха и застанаха един до друг като наказани. Никой от тях не каза нищо.
-Дойдох да ти кажа Драко, че и аз съм поканил някой за празниците..
-Кой!-Драко го прекъсна, а гласът му звучеше доста ядосано.
-Семействата на приятелите ти от училище. Нали миналата година беше довел Панси Паркинсон, ще дойде нейното и тези на Краб и Гойл.-Луциус беше като на върхът на щастието и гледаше към Емили с неговата насилена усмивка.
-Нали няма проблем, Снейк?-проговори като на сила той.
-Ни най малък г-н Малфой!-Ема се опита да звучи обедителна.
-Тогава, би ли освободила едната част на леглото за Панси?- но тя нямаше време да отговори, защото Драко го направи.
-Няма да е нужно, тя ще спи при мен!