𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

06

- Чонгкук? - извика Те и почука по вратата на стаята на момчето, което все още познаваше бегло.

Беше минала само седмица от запознанството им, но не го бе чувал повече от четири дни и имаше чувството, че трябва да провери как е.

Докато чакаше някой да отвори, от стаята се чу провлачен стон и удар по стената. Техьонг разшири очи, но събра кураж да почука на вратата по-силно. - Чонгкук! - извика още веднъж, този път с повече сила и надежда да го чуе.

Стоновете, идващи от стаята притихнаха, чуха се стъпки и отключване на вратата. Когато се отвори, зад нея стоеше Чонгкук в цялата си прелест - полугол, с разрошена коса и зачервено лице, дишащ тежко и изглеждащ сякаш не е спал от дни. Техьонг го погледна и се опита да се усмихне, но безуспешно.

- Какво искаш? - попита Кук, прокарвайки ръка през косата си и поемайки си дъх.

- Може ли да поговорим? - попита Те и пристъпи напред.

- Не - отвърна студено и тръгна да затваря вратата.

- Чакай, защо?

Чонгкук въздъхна и се обърна. Отиде до леглото си, като остави Те да хвърли поглед в стаята му.

Техьонг пристъпи и ококори очи, когато забеляза момчето, седящо на леглото на Чонгкук и обличащо тениската си. Непознатият се изправи от леглото, докато гледаше към Те. После насочи въпросителен поглед към Кук.

- Излез, моля те - започна момчето, а другият го погледна объркано и свъси вежди.

- Забравяш, че тази стая не е само твоя. - отвърна и скръсти ръце.

Чонгкук въздъхна и го погледна разстроено. - Моля те. Излез.

Техьонг гледаше и мълчеше, докато единият взе якето си и напусна стаята, преди което хвърли последен поглед към двамата.

Те беше повече от объркан, чудеше се какво да каже. - Не те бях чувал от няколко дни и реших да проверя как си. - започна, като си приближи към Кук, който в този момент седеше на леглото си, опрял глава в дланите си, гледащ към пода.

- Добре съм - отвърна монотонно, без да го поглежда.

- Сигурен ли си? - попита и седна до него, докато го наблюдаваше.

Кук не отговори, просто вдигна глава и погледна празно към стената. В погледа му не се виждаше онази жизненост, която му бе присъща. Изглеждаше унил и...отчаян.