𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

09

- Техьонг! - извика Кук, докато тичаше по коридора и се опитваше се да настигне съученика си. - Хьонг!

Те се обърна учудено, поглеждайки по-малкия, който се приближаваше с усмивка на лице. - Откога използваш обръщения? - попита чернокосият и свъси вежди.

- Ммм...от сега? - отвърна и се усмихна. - Както и да е, в петък е свободният ни ден, тоест ще ни пускат да излизаме и няма да имаме часове - обясни, понеже не беше сигурен дали другият беше наясно с това. - Освен това имам рожден ден и нашите се съгласиха да го отпразнувам в къщата ни тук, в Сеул, така че ще дойдеш ли? - изстреля и го погледна със светнали очи.

- Чакай, чакай...имаш рожден ден в петък? Но това е вдругиден! Няма да имам време да ти купя подарък! - възкликна и се намръщи. - Защо не ми каза по-рано?

- Не искам подаръци, нищо не ми трябва.

- Кой още си поканил на рождения си ден? - попита Те от любопитство.

- Ммм Хосок, целия ми клас... - започна и повдигна вежди. - и половината училище.

Техьонг ококори очи. - Имаш толкова място у вас?

- Живеем в къща и нашите няма да се мяркат там, така че поканих всички, които познавам - обясни и сви рамене, сякаш не беше кой знае какво. - О, между другото вземи си бански.

- Защо? - попита с объркано изражение.

- Ще има басейн, умен - извъртя очи малкият. - Е, ще дойдеш ли или не?

- Д-да...защо не? - отговори и се усмихна. - Едва ли родителите ми ще имат проблем с това...Сигурен ли си, че не искаш да ти взема нещо?

- ...Е, ако толкова настояваш, може да вземеш нещо за...почерпка - каза и побутна игриво рамото му.

- Почерпка? - замисли се, на лицето му се изписа объркване. После му светна. - Ооо...искаш да се натряскаме, нали?

При тези думи Чонгкук избухна в смях. - Да се натряскаме? Кой използва тази дума изобщо?

- Ммм...аз? - отвърна Те и се ухили. Смехът на двете момчета отекна в празния коридор на училището. - Сега си отиваш в стаята, нали?

- Ммм, всъщност не... - отвърна Кук, лицето му помръкна изведнъж.

- Ами?

- Ще се виждам със стар...приятел.

- О...добре - каза Техьонг, малко объркан от реакцията на по-малкия. - Ще се видим утре, нали?