𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

24

Последните няколко седмици бяха може би най-хубавите в живота на Техьонг. Не само защото с Джимин бяха заедно, но и защото се сближиха още повече. Бяха влюбени, но бяха и най-добри приятели, а това правеше връзката им още по-силна.

- Господинът по литература удължи срока за проекта - обади се Те, когато Джимин излезе от банята, увил една хавлия около тялото си.

- Знам. Нали сме в един клас при него - отвърна другият и извъртя очи, преди да извади пижамата си от едно от чекмеджетата.

Платът около тялото му се бореше да не падне, докато Те играеше тихо с пръстите си и размишляваше. - Знаеш ли, замислих се и осъзнах, че ти не си написал нищо все още - продължи, оглеждайки го.

- Не ме бива с думите колкото теб - обясни другият и се засмя леко, като свали хавлията и я остави на гърба на стола. Техьонг прехапа устна и се постара да не гледа към голия Джимин.

Мисия невъзможна.

- Ще напиша нещо, когато ми дойде музата и имам идеи - увери го, поглеждайки го, докато ровеше в чекмеджетата, след което продължи да тършува съсредоточено. Беше клекнал, гърбът му образуваше лека извивка и Техьонг използва момента да запамети това в ума си. Когато започна да му става горещо и краката му се сковаха.

Той се размърда неудобно на мястото си и прочисти гърлото си. - Джимин...може ли да се облечеш по-бързо? - каза, като прикри лицето си с ръка.

- Хм? - обърна се с объркано изражение и погледна към скования на леглото Те, който с всички сили се стараеше да не го гледа. Изведнъж Джимин се засмя и се изправи, след което обу бавно боксерките, които най-накрая бе намерил. - Те, може да гледаш. Нямам проблем - увери го и посегна към горнището на пижамата си.

- А-аз...аз имам проблем - призна чернокосият и раздалечи краката си.

Джимин сведе поглед към издутината в панталоните му и прехапа долната си устна. Фактът, че имаше такъв контрол над Техьонг, го превеше повече от доволен.

В този момент чернокосият неочаквано се изправи и се приближи към гаджето си. Джимин преглътна заформилата се в гърлото му буца и вдигна поглед, втренчвайки се в очите му. - Ще ми помогнеш ли с моя...проблем? - попита с подла усмивка. Протегна ръка към лицето му, постави я на бузата му и прокара пръст по долната му устна. Джимин разшири очи и колкото и действията на Техьонг да го възбуждаха, беше повече притеснен, отколкото развълнуван.