𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

07

- Джимин - започна Те и остави телефона до себе си. Застана в седнало положение и погледна момчето, лежащо в другия край на стаята.

Техьонг изчака няколко секунди, но Джимин така и не му отговори. - Джимииин! - провлачи отново, но по-високо.

Другият отново го игнорира. Тогава Те въздъхна и тръгна към него, след което седна на леглото му. - Джимин!

И след като не получи никаква реакция, най-накрая го удари леко по крака.

- Какво? Какво?! - отвърна Джимин, като хвърли телефона си настрана и го погледна ядосано.

Погледът му стопи всичкия кураж, който Те беше събрал и сега той се чувстваше като изгубено кученце пред него. - Н-не мислиш ли, че трябва да започнем с проекта? - проговори по-тихо и го погледна в очакване.

Джимин се засмя тихо и отново вдигна телефона си. - Защо не го направиш сам? Мисля, че имаш повече опит - изплю, без да го поглежда.

- Ще спреш ли? - отвърна другия, хвърляйки му недоволен поглед. - И няма да направя сам проекта! Това е наша задача!

Джимин не каза нищо, просто продължи да гледа към телефона си. Техьонг използва момента и легна до него с усмивка.

- Какво правиш? Разкарай се! - извика розовокоското и се опита да го избута, но беше твърде слаб.

- Може да се държиш гадно през повечето време...но знам, че ме харесваш - усмихна се Те. - Признай си!

- Заблуждаваш се! - отвърна твърдо Джимин, но по бузите му изби руменина и той се опита да отклони поглед.

- Погледни ме и ми кажи, че не ме харесваш! - каза Те и отвори широко очи в очакване.

Джимин въздъхна, погледна го сериозно и облиза долната си устна, като си пое дъх. - Не те харесвам - промълви, не откъсвайки поглед от другия.

- Е, това беше неочаквано... - започна Техьонг и погледна встрани. - Но не ме мразиш, не е ли така? - продължи, обръщайки се отново към Джимин.

Джимин въздъхна и се върна към телефона си. Опитваше се да се разсее от близостта им.

Те се усмихна широко. - Ето! И това е нещо! - извика, изправи се рязко от леглото и тръгна към гардероба. - Някой ден ще ме харесаш, Парк Джимин - каза, като извади якето си и го облече.

- Къде отиваш? - попита Джимин и вдигна очи към него.

- Притесняваш ли се за мен, Джимини? - отвърна Те и направи муцунка, поглеждайки го с кучешки очички.