𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

30

- Техьонг, миличък, ще ми кажеш ли какво не е наред? - проговори Юна и остави микрофибърната кърпа и препарата, с които бършеше праха.

Те вдигна поглед от телевизора и погледна майка си, която седна на дивана срещу него и го загледа загрижено. Момчето бе спряло звука отдавна и просто се взираше във фигурите, които изобразяваше екрана. Не обръщаше внимание на сюжета, просто гледаше празно в екрана.

- Всичко е наред - отвърна сухо, след което отново върна погледа си към екрана. Сега забеляза, че бе пуснал някакво предаване за Австралия и Кораловия риф.

- Имаш рожден ден, а изглеждаш унил...случило ли се е нещо, за което не знам? - г-жа Ким насочи цялото си внимание към сина си, усещайки, че нещо го човъркаше отвътре. Познаваше го.

Сега бяха само двамата в къщата и можеха да говорят спокойно. Съпругът ѝ бе излязъл с Джонгю под предтекст, че трябва да прекара възможно най-много време със сина си, тъй като Мина щяла да заеме цялото му ежедневие след сватбата. Въпреки че другият му син навършваше 18 днес.

Техьонг сви леко раменете си и погледна несъзнателно към ръцете си. Трябваше ли да ѝ каже? Все пак му беше майка. Как ли щеше да реагира?

Юна никога не бе казвала нищо негативно относно факта, че по-малкият ѝ син се интересуваше повече от мъже. Причината да влезе в онова училище бе изцяло баща му. Вярваше, че "християнската атмосфера" щяла да го изцери.

- Да кажем, че минавам през труден период - обясни кратко и я погледна за момент, веднага след което насочи очите си към цветната картина, от която се виждаха корали и различни морски създания. Животът под водата изглеждаше красив и спокоен.

- И какво е породило този "труден период"? - любопитството на жената надделя и просто реши да се забърка в живота му. Имаше право, все пак му беше майка. Нали затова са те? Да ти се бъркат в живота и да те дразнят, но пак да ги обичаш.

- Момче.

Лицето на Юна застина. Вместо загриженост, върху него се изписа шок. Те продължаваше да се взира в телевизора, но вътрешно трепереше, че майка му можеше и да не реагира добре. Беше го страх.

- К-какво трябва да значи това? - попита притеснено тя и стисна силно полата си, опитвайки се да изкара нервите си някъде.

Чернокосият въздъхна. Така или иначе вече беше започнал, защо да не кажеше цялата истина?