𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

25

- И така, ученици, днес ще си поговорим за творчеството на Лао Дзъ, китайски философ, и по-точно ,,Пътят". Някой от вас чел ли го е? - попита г-н Ким и огледа стаята. Никое от момчетата не вдигна ръка. Освен Джимин. - Г-н Парк? Изненадан съм. Ще споделите ли впечатленията си?

Часовете по литература бяха едни от най-спокойните, тъй като обикновено не се учеше много. Вместо това провеждаха кратки, но смислени дискусии. Джимин го погледна за момент, осмисляйки думите му, при което се изправи и прочисти гърлото си. - Не мога да кажа, че е една от любимите ми книги. Не чета много по принцип, но дори в този случай - започна и направи кратка пауза, преди да продължи. - Описва нещата кратко, точно и ясно, без излишни увъртания. Това е нещо, което уважавам, макар и да не съм съгласен с някои от разсъжденията му. Може би се губи романтиката в текстовете му, но такава литература харесвам. Не ме отегчава.

Учителят присви устни и кимна с глава. - Изчерпателен отговор, благодаря Ви! Може да седнете - розовокосото момче сведе поглед и се върна на мястото си. - Та, нека продължим...

- Не знаех, че четеш - прошепна Техьонг, като погледна другия изненадано.

- Да, рядко се случва. Малко книги успяват да ми задържат интереса - сви рамене и се заигра с ципа на несесера си, колкото да има да прави нещо. - И нямам толкова време.

Те се засмя тихо и покри лице с ръката си. - Нямаш време? Че с какво си толкова зает?

Джимин обърна лице към него. - Някои хора реално си пишат домашните, а не преписват от другите в междучасията - скастри го. - Освен това ти си постоянно разгонен и не ме оставяш на мира!

Чернокосият се усмихна и постави ръка на бедрото му. - Знам, че ти харесва.

Джимин се изчерви и отмести ръката му. - Престани!

- С кое да престана? - попита съблазнително и отново приплъзна ръката си върху крака на другия, този път по-близо до междукрачието му.

- Престани да ме засрамваш! В час сме! - отвърна, бузите му горяха, а гласът му стана по-писклив от обичайното.

- Но си сладък, когато се изчервяваш...

При тези думи Джимин просто заби лице в ръцете си и се облегна на чина, карайки другия да се засмее.

Вратата на стаята рязко се отвори и изведнъж всичко затихна. В стаята влезе директорът в цялата си прелест. Косата му бе пригладена назад, а костюмът му - прилежно изгладен. Всички забелязаха неудобството на Сокджин, но като че ли това не беше важно в момента. Защото пред тях бе застанал мъж с поглед, който сякаш те пронизва и застиваш на място.