𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

17

Хосок излезе от един ресторант за бързо хранене, докато отхапваше от корндога си и се наслаждаваше на вкуса му. По улицата вече нямаше толкова хора и успя да не се блъсне в никого - нещо, което невинаги му се отдаваше, защото беше непохватен. Поне така му казваше Чонгкук.

Джимин и Те вървяха, говореха си и се смееха. Розовокосият несъзнателно го беше хванал под ръка, така че двамата изглеждаха като женена двойка. Те дори не обърна внимание, струваше му се толкова естествено и нормално и просто слушаше смеха на Джимин с широка усмивка.

Чернокосият погледна напред, тъй като беше забелязал нечия позната фигура и спря за момент. - Това там Хосок ли е? - попита, не отделяйки поглед от момчето, което ядеше нещо и зяпаше някакъв магазин.

- Мисля, че да - потвърди другият. - А къде е Чонгкук?

- Сигурно е някъде наблизо. Хайде! - каза и тръгна напред, Джимин вървейки след него.

- Хоби! - извика по-ниският и се усмихна.

Хосок се обърна към него, като преглътна храната си с усмивка. - Хей!

- Хей! - отвърна Те. - Къде е Кук?

Хоби свъси вежди и го погледна объркано. - Мислех, че е с вас. Бяхме заедно в един магазин за дрехи, когато му казах, че съм гладен и той ме прати да купя нещо. Но после като се върнах в магазина, го нямаше - обясни, като се почеса по тила. - Реших, че ви е намерил. Не би изчезнал просто така.

Тримата се спогледаха притеснено.

- Сигурно се е върнал в хотела. Няма какво да му се случи, има много хора тук.

- Тогава да се прибираме? - предложи Те, а другите кимнаха.
-
Хосок почука на вратата на момчетата. Джимин веднага скочи от леглото си, затича се към нея и я отвори в очакване.

- Спокойно, в стаята ни е - започна Хоби, а Джимин си отдъхна и се усмихна. - Заспал е, явно е бил уморен.

- О, добре. Всичко е наред нали?

- Да...аз ще се връщам - започна, отстъпвайки. - До после!

- Чао! - отвърна розовокосият с леко несигурен поглед.

Той повдигна рамене и затвори вратата, бързайки да се върне в леглото си.

Хосок въздъхна, докато вървеше по коридора на етажа неспокойно. Беше спестил на Джимин част от истината. Да, Кук наистина си беше в стаята и наистина спеше, но лицето му беше червено, а възглавницата мокра, най-вероятно от сълзи.
.
Те излезе от банята и погледна към Джимин, докато подсушаваше косата си с обикновена бяла хавлия от хотела. - Пропуснах ли нещо?