𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

40

- Обещаваш да дойдеш, нали? - изчурулика Чонгкук, докато държеше телефона до ухото си и прелистваше някаква тетрадка пред себе си. И той не знаеше защо, но някак си да гледа дори малкото, написано от себе си през годината, го караше да усеща носталгия. След днес вече щеше да е отворил нова страница в живота си - такава на зрял, завършил човек.

- Кук, колко пъти трябва да ти го повторя? Днес ще намина да те видя, след като приключи и моята церемония по завършването. Стискам ти кутрето!

В този момент телефонът извибрира и на екрана се появи номерът на Юнги.

- Трябва да ти затварям, Юнгс ми звъни! После ще се видим! - изстреля набързо и затвори, преди да дочака отговор. Пръстът му като че ли автоматично плъзна към зелената слушалка, а ръката му отново допря устройството до бузата му. - Хей, Юнги-хьонг!

- Как е моят завършил прекрасник? - обади се гласът на любимия му, карайки го да се усмихне широко.

Чонгкук подпъхна телефона между рамото и ухото си и се разрови в едно от шкафчетата си. Усмивката не слизаше от лицето му. - Твоят почти завършил прекрасник е добре - отговори, като натърти на "почти". - Подготвям се за връчването на удостоверенията.

- Вълнуваш ли се? - попита Юнги и се засмя тихо. Можеше да си представи как малкият се чуди какво да прави и не може да си намери място от вълнение.

- Определено! Нямам търпение да се махна от тук! - неистовото нетърпение и радостта се усещаха в гласа му и това накара една искрена голяма усмивка да се появи на лицето на по-големия.

- Обичам те, Куки.

За няколко секунди настъпи тишина. Внезапното признание просто изненада скоро бившия ученик и на него му отне момент да осмисли думите му и да се засмее плахо. - Откъде дойде това? - отвърна, все още леко кикотейки се. После продължи:
- И аз те обичам. Адски много.

___

Техьонг започваше да се изнервя. Търсеше място за паркиране от вече 30 минути. Беше изгубил търпение преди 20 и сега му идваше да сгази първия срещнат и просто да остане паркиран върху него.

От устата му се подаваше една цветуща псувня на майка, но момчето бързо я върна обратно, когато пред очите му се разкри едно широко място, което даже не беше толкова далече от училището. Тоест не беше на майната си.