𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

01

- Значи...нека сме наясно. Ти - каза директорът и посочи с пръст Джимин, който седеше на стола с широко разкрачени крака и намръщено изражение. - си го видял в стаята си и си го ударил.

- Той ми се нахвърли, господине - уточни Техьонг, наблягайки на 'нахвърли'.

Джимин му хвърли злобен поглед. - Млъкни, женчо!

- Спрете и двамата! - извика Намджун от директорския стол, след като видя, че Те беше напът да му скочи. - Държите се като деца!

Двамата замълчаха и погледнаха към пода. Те избърса с ръкава си все още стичащата се от носа му кръв.

- Първо. Защо си го ударил?

Джимин затегна челюстта си и раздвижи леко рамене. - Вие как бихте реагирали ако се приберете и видите непознат да рови в гардероба Ви?

- Опитвах се да намеря място за дрехите си! Не знаех, че е твой! - извика Те в защита.

Намджун удари леко с юмрук по бюрото, печелейки вниманието на двете момчета. - Не ме интересува гардероба ви! Джимин, защо, като за начало, си бил навън във време, в което е забранено да излизате от стаите?

Джимин въздъхна недоволно и изруга тихо, така че да не го чуят. - Никой не спазва това правило и без това! Бях в стаята на Хосок и играхме игри!

- Знаеш, че не ти е позволено да ходиш по чуждите стаи след осем.

Настъпи мълчание. Беше вечер, малко преди часа за лягане в пансионното училище.

Това училище беше християнско. Място, където родителите изпращаха грешните си деца, за да учат там и да излязат "поправени".

Смята се, че преди десетилетия това място е било нещо като затвор за мъчения. На някои ученици са се прилагали шокова терапия, експерименти, използвали са детектори на лъжата и други уреди. И вместо децата да стоят под Божието крило, те излизали повредени до края на живота си.

Слава богу, тези неща или не са се случвали, или отдавна са били спрени и прикрити по законни причини. Но идеята това място да поправи 'грешниците' все още беше основна.

- И така, - Намджун най-накрая прекъсна мълчанието. - няма да бъдете разместени - заяви, а Джимин го погледна с разширени очи, готов да протестира. Намджун вдигна ръка и му направи знак да мълчи. - Омръзна ми да се занимавам с теб, Джимин. Вече двама човека преместих от твоята стая, защото 'не се разбирахте'. Не си кралска особа. Ще трябва да се спогодиш с господин Ким.