𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

08

- И така, ученици... - започна Сокджин, преди да погледне за момент към една от тетрадките си на бюрото. Те и Джимин стояха на последния чин, тихи и замислени. Техьонг драскаше отново в тетрадката си, без да обръща внимание на думите на учителя, докато розовокосият си играеше с ципа на несесера си. - помолиха ме аз да се погрижа за това. Та, ще има екскурзия до Бусан другия месец, на 6-ти тръгваме и се връщаме на 12-ти.

Те вдигна поглед от драсканицата си и се загледа в господина с внимание. Джимин обаче продължаваше да не го отразява.

- Не е задължително да ходите. Който не иска, ще остане тук и ще има часове. Програмата ще е променена и по-свободна. Доколкото знам учителят по история, математика и химия ще останат тук - продължи и се усмихна. - Който смята да ходи, може да ме потърси в следващата седмица, за да се запише. Говорете и с родителите си.

В този момент звънецът би и всички станаха рязко от столовете и излязоха от стаята. Те прибра нещата си в раницата и се обърна към Джимин, който в този момент обличаше якето си. - Смяташ ли да ходиш на екскурзията? - попита чернокосият и го погледна в очакване.

Джимин се засмя леко, впери очи в земята и поклати глава. - Не си падам по такива събития.

- Защо?

Той не отговори, просто нарами раницата си и тръгна към вратата.

- Джимин, ела за малко! - обади се г-н Ким от бюрото си и се усмихна леко. - Трябва да ти дам новата програма.

Джимин го погледна объркано и се приближи несигурно, докато Те стоеше и наблюдаваше тихо.

- Директорът премести някои от часовете ти. Имаш математика в понеделник и сряда, вместо вторник и четвъртък и историята е преместена от петък на сряда. Часовете по биология вече са в петък. Останалото остава непроменено - обясни и му се усмихна, подавайки му листа с програмата. - Заповядай!

Джимин продължаваше да го гледа все така объркано. - Защо е това? - попита и хвана листа в ръката си.

Учителят само сви рамене. Джимин се обърна към Те, който побърза да излезе незабелязано от стаята. Чувстваше се гузен, но в крайна сметка не той го поиска, нали?

Джимин свъси вежди и въздъхна. - Благодаря Ви... - каза и изтича от стаята, тръгвайки към следващия си час.

__

Техьонг лежеше на леглото си, отворил един от учебниците си. Опитваше се да учи, когато в стаята нахълта Джимин, който хвърли раницата си до леглото и изгледа другия ядно. - Ще ми обясниш ли? - попита и кръстоса ръце, чакайки отговор.