27

143 15 17
                                    

Ръцете на Джимин внимателно сгъваха и прибираха в сак една от тениските му. Гардеробът му ставаше все по-празен.

Точно като него.

Няколко дни, след като розовокосият отиде да говори с Хосок, господинът по литература дойде да му даде старата програма и да му покаже новата му стая. Щеше да е съквартирант на друго момче, година по-малко. Всъщност очакваше да го преместят и може би така беше по-добре. Но не това беше проблемът.

Още не беше казал на Техьонг.

Не беше скъсал с него, не беше казал, че ще се премести в друга стая. Единственото, което правеше, бе да страни от него, понякога да отказва целувките му и да се сърди, когато го докосваше. Колкото и да го болеше да го отхвърля, нямаше как да продължат при тези обстоятелства. А Те не каза нищо. Реши, че Джимин просто се нуждае от пространство. Усещаше, че го притиска, а знаеше, че не бе редно. И мълчеше. Спря да го целува, вечер не го прегръщаше докато заспи. Говореха си по-рядко. Изглеждаше сякаш чувствата им охладняваха, но не беше така. Джимин все повече усещаше парещата болка в гърдите си всеки път, когато го игнорираше. Плачеше и отлагаше разговора, който щеше да съсипе отношенията им.

Но времето свърши. Нямаше за кога да отлага.

Чу се дрънчене на ключове в ключалката и вратата се отвори. Техьонг пристъпи вътре, затвори и заключи след себе си, след което захвърли раницата си до леглото. - Хей, Чим-

Гласът му секна, когато видя момчето до гардероба им да прибира дрехите си в сак. - Какво правиш? - попита объркано и пристъпи напред, но спря, преди да се приближи твърде много, знаейки, че трябва да му даде пространство.

Джимин не отговори, а просто продължи да сгъва прилежно дрехите си. Те въздъхна на поредния му опит да го игнорира. - З-зимната ваканция не е ли далеч? Има време до Коледа... - продължи чернокосият, без да помръдва от мястото си.

Пак мълчание. Все това твърдоглаво мълчание, което започна да побърква Техьонг. - Д-джимин... - гласът му затрепера. Вече не издържаше на тази мъчителна тишина. Започна да се пречупва.

Другият се изправи и затвори вратичката на гардероба, дори не поглеждайки Те и се насочи към банята. - Джимин, кажи ми какво не е наред! - извика и се втурна след него. - Къде сбърках?

При тези думи Джимин остави шампоана си на плота, казвайки си, че просто ще го остави тук и се обърна към чернокосия. - Те, искам да скъсаме.

𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯Where stories live. Discover now