𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

28

Техьонг седеше на пейката пред училището, забил поглед в пътя пред портата. Беше тясна еднопосочна уличка, по която рядко минаваха коли. Ръцете му стояха кротко в джоба му, опитваше се да ги стопли.

След три дни беше Коледа и вече прехвърчаха снежинки. Температурата беше над нулата, така че нямаше да натрупа сняг. И все пак беше хубаво да наблюдава как красивите бели ледчета се спускаха спокойно към земята. Бяха преминали целия път от облаците дотук, само за да паднат и да се разтопят. И всичко просто да приключи - без думи, без съжаления. Само малкият спомен, че някога ги е имало.

Всичко му напомняше за него. Ароматът на шампоана му все още се усещаше в банята. Вечер Те не смееше да се обърне на другата страна, докато спи, за да не види празното легло пред себе си. А той не искаше да спи. Понякога умът му си правеше лоши шеги и му припомняше момчето с розовата коса и пиърсингът в сънищата му.

Какво ли правеше Джимин в момента? Дали и той си мислеше за него? Съжаляваше ли?

Беше завъртял главата на чернокосия просто ей така - за няколко месеца. Няколко месеца бяха достатъчни, за да се влюби в него, да не може да диша без него.

Това ли беше любовта?

Техьонг не знаеше, но за едно беше сигурен - да обичаш боли. И то шибано много. И все пак беше готов да го направи отново. Да повтори всичко това. Всеки момент, прекаран с Джимин, всяка целувка, всяка изказана дума. Не съжаляваше за нищо.

Освен за раздялата им.

Каква би могла да е причината? Момчето изглеждаше щастливо с Техьонг. Изглеждаше влюбено. Прегръщаше го постоянно, усмихваше му се постоянно. Беше го помолил да преместят леглата си едно до друго, за да може да се гушкат вечер, докато заспят. Понякога Джимин се будеше през нощта и за да не буди другия, просто му говореше или пееше тихо. Те всъщност бе чул всяка дума, изречена от розовокоското в 3 сутринта и всяка мелодия, която красивият му глас извиваше и с която галеше ушите му. И го пазеше в тайна, защото не искаше да спира.

"Искам да скъсаме."
"Техьонги, това, което имахме беше прекрасно и...съжалявам, че трябва да приключи така."
"Обичам те, Те, просто...не по този начин." - беше казал.

Те не можеше да повярва на думите му, колкото и да се повтаряха в главата му. Не искаше да повярва. Нямаше как това, което бе казал, да е вярно.