𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

20

Изминаха няколко дни, през които Джимин или игнорираше Те, или му отговаряше с по две думи и то през зъби. Което, разбира се, го вбесяваше, но не смееше да каже нищо. Защото знаеше, че той беше виновен.
Както винаги.

Фактът, че розовокосият му се сърдеше толкова лесно също дълбоко го дразнеше. Все пак всеки се държи като страхливец понякога, нали така?
Някои повече от други.

В дните, в които Джимин го отбягваше, Техьонг имаше възможността да поскучае и после да си намери занимания - обикаляше безцелно из града и пушеше като комин. Прибираше се целия смърдящ на тютюн, а другият дори не се оплакваше.

Дотолкова му стана скучно, че дори се закани да отиде във фитнеса. Всъщност само се приближи до лежанката, огледа я добре отляво-отдясно и после тихичко се изнесе от миришещото на пот и дезинфектант място. Но все пак важно беше желанието, нали?

Беше четвъртък вечер, а утре всички щяха да станат рано-рано и да се изнесат от хотела. Джимин беше прибрал целия си багаж, като остави само пастата и четката си за зъби за сутринта. А Те просто набута мръсните си дрехи в сака, като успя да натъпче и част от обувките си. Другите ги прибра в пликче, които си беше подготвил предварително, защото никога не успяваше да натика всичките си неща обратно в багажа си.

Розовокосият лежеше на леглото си и зяпаше съсредоточено телефона си, когато Те излезе от банята. Подсушаваше косата си с една кърпа, осигурена от хотела. Бяла и скучна. Беше обул само боксерките си и наблюдаваше другия с крайчеца на окото си. Истината е, че излизаше от банята полугол, само и само да привлече вниманието на Джимин.

Но така и не му се получи.

Той все така нахъсано го отбягваше. Сякаш си го беше поставил за цел и броеше точки.

Но не беше станало кой знае какво...нали?

- Докога ще го правиш? - попита Техьонг и направи крачка напред, а Джимин изобщо не го отрази. Чернокосият стана по-дързък и седна на леглото му, приближавайки се повече. Но другият просто се обърна с гръб към него и продължи да се занимава с телефона си. - Докога ще ме игнорираш? Джимин? - каза, само за да получи поредното мълчание. Те постави ръката си на кръста му, като се облегна на него и прошепна в ухото му:
- Мини?

Джимин въздъхна и изгаси телефона си, преди да се обърне към дразнителя. - Какво?

- Значи трябва да ти казвам така, за да ми обърнеш внимание, Мини? - попита той в ухото му, карайки го да настръхне.