𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

03

- Какъв час имаш? - попита Чонгкук, докато двамата с Те вървяха бавно по коридора на втория етаж.

Чернокоското се откъсна от мислите си и бързо се опита да си спомни програмата си. - Аа...литература. А ти?

- Мм...аз имам математика - въздъхна и му се усмихна слабо. - Е, може би ще се видим после.

- Да, сигурно. Чао! - каза Техьонг, малко разочарован и помаха леко, след което тръгна към стаята по литература.

Притесняваше се, защото познаваше само Чонгкук, а сега не беше сигурен с кого щеше да се озове в стаята. Щяха да са хора, които не познаваше.

След кратко обикаляне, той забеляза една бяла врата, над която бе изписано с големи букви: "корейски език и литература".

Усмихна се и влезе уверено в стаята, като побърза да се огледа за свободно място. Погледът му попадна върху един празен чин в дъното на стаята. Беше забутано и идеално. С усмивка на лице той тръгна натам, игнорирайки любопитните погледи и шепнещи ученици.

- Това ли е новият?

- Сигурни ли сте, че е момче?

- Чух, че родителите му са го пратили тук, защото е гей.

- Личи му.

Чуваха се клюки и смях, но Те се опита да не слуша и просто започна да си рисува нещо в една тетрадка. Не искаше да обръща внимание. А и щяха да спрат все някога, нали? Истината е, че момчето не беше толкова женствено облечено, но учениците тук не бяха свикнали с това някой да носи обеци и да оправя косата си по този начин. Просто си търсеха за какво да се заядат.

Минаха няколко минути и в стаята влезе млад господин. Доста, доста привлекателен господин. Беше висок, имаше светлокафява коса и носеше кръгли очила, които по принцип не отиват на никого, но на него му стояха повече от добре.

Техьонг се усмихна, защото изпитваше някакви симпатии към учителя. Изглеждаше като добър човек.

- И така. Ако вървим по програма, днес би трябвало да вземем "100 градуса по Целзий" от Че Кюсок, но...

Щеше да продължи, но тогава вратата на стаята се отвори и на прага ѝ застана
ниско момче с розова пухкава коса.

- А, господин Парк, пак закъснявате. Каква изненада! - възкликна учителят и се засмя, а при тези думи Техьонг рязко вдигна глава от тетрадката, в която допреди малко си драскаше, и погледна напред.