𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

05

- А, здравей, Куки! - обади се мъжът, седящ на стола в психоложкия кабинет, щом любимото му момче пристъпи вътре с усмивка на лице. - Радвам се да те видя! - усмихна се.

- Юнги, дойдох да ти разкажа за последната си седмица - изчурулика Кук с обичайната си широка заешка усмивка.

Юнги се усмихна още повече, като показа белите си зъби. Той посочи мястото пред бюрото си в знак да седне.

Чонгкук се настани, потърка леко бедрата си и се обърна към Юнги. - Знаеш, че имаме нов ученик, нали? - попита той, а училищният психолог кимна, докато подпираше брадичката на ръката си и слушаше внимателно. - Оказа се, че сме заедно в повечето предмети! И се запознахме, и мисля, че даже сме приятели, защото днес бях в неговата стая...преди да се появи Джимин - завърши леко разочаровано, защото наистина му харесваше да си говори с Техьонг.

- А-а, онова момче, което Джимин беше ударил...съквартирантът му, нали така? - попита Юнги със замислено изражение.

- Да, точно той- чакай, ти знаеш?

- Всички знаят за "малкия им спор" - засмя се Юнги. - Знаеш ли, Джимин беше при мен допреди малко. Имахме...интересен разговор.

- Така ли? Какво е станало? - попита малкият, отклонявайки се от главната тема.

- Учителят по литература го намерил да седи на покрива на училището. Стори ми се изненадващо, защото не се беше случвало от много време. Откакто... - започна, но изражението на лицето на Кук го накара да спре. - знаеш - обясни, след като бе обмислил думите си. - но нека се върнем на теб.

- А, да. Техьонг е наистина добър и... красив, няма да лъжа - каза с усмивка, на която другият отвърна с още по-ярка такава.

- Красив, а? Радвам се за теб, Чонгкук. Обещавам, че това си остава между нас - смигна му и постави ръката си на бюрото, при което по-малкият се изкикоти.

- Но ти си по-красив, Юнги - изчерви се и придърпа ръката си към неговата, галейки я леко с палеца си.

Юнги отдръпна своята рязко, като погледна към пода и се изкашля леко. Чонгкук беше изненадан от реакцията му. Преди не бе правил така. Той обичаше да докосва ръцете на по-големия. Това беше 'тяхното нещо'.

- Чонгкук, трябва да поговорим... - започна Юнги, поглеждайки го, този път сериозно.

- За? - отвърна Кук, гласът му беше пълен със съмнение, защото рядко се случваше Юнги да го нарича с цялото му име.