𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

10

Те не можа да спи тази нощ. Беше зает с мислите си.

Той не обичаше Джимин, в никакъв случай. Но какви чувства имаше към него? Беше ли защото момчето беше изключително привлекателно и сладко, когато не се държеше като задник? Или просто защото бяха в една стая и се налагаше често да са близо един до друг?

Той се обърна на другата страна и се загледа в Джимин. Розовата му коса бе рошава и разпиляна, устата му беше леко отворена. Дишаше тихо и спокойно.

Техьонг го гледаше известно време, не знаеше точно колко. Може би 20 минути или 2 часа? Но какво значение имаше?

Ами какво ако се събужда до него всяка сутрин?

Мисълта му се стори толкова прекрасна и той се усмихна.

Минаха няколко минути и момчето на съседното легло трепна и стисна зъби. Те го погледна объркано. Розовокоското стисна по-силно завивката с малките си ръце и се сви на кълбо, изсъсвайки леко, сякаш от болка. Очите му бяха все още затворени. Техьонг седна в леглото си с притеснено изражение.

Кошмар ли имаше?

Чернокосият стана и се приближи до леглото му, седна на земята и го погледна. Знаеше само, че не бива да го буди. Можеше да го стресне. Без да знае какво прави, той инстиктивно хвана нежно ръката му в своята и започна да я гали леко с палеца си. Джимин като че ли се отпусна, когато Те избута кичурите коса от лицето му и опря чело в неговото.

Стори му се правилно и толкова естествено. Малката ръка на Джимин пасваше перфектно в тази на Те. Но когато се събудеше, всичко щеше да приключи. Затова просто затвори очи и се опита да се наслади на момента.
_

На сутринта Те се събуди преди Джимин. Насочи поглед към него и се усмихна. Изглеждаше толкова спокоен и невинен, докато спи. Чернокосият пусна топлата му ръка и се изправи, преди да влезе в банята, след което се облече и отвори вратата. Хвърли един последен поглед към Джимин преди да излезе, за да се разходи преди часовете.
_

- Е какво реши? Ще дойдеш ли? - попита Чонгкук, докато двамата с Те вървяха по коридора, напът да се приберат.

- О, да. Разбира се. Но...не съм ти взел нищо.

- Няма проблем - отвърна другият и се усмихна. - Започва в 8, живея наблизо. Ще ти пратя адреса по-късно днес.