𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

39

Седмиците се нижеха бързо, а на Те му оставаше все по-малко време в това училище. От една страна беше добре, защото на новото място щеше да е свободен да бъде себе си. Но от друга някои неща щяха да му липсват. Чонгкук щеше да му липсва.

Джимин щеше да му липсва.

Доскоро изгаряше от нуждата да говори с него и да разбере какво се беше случило с тях. Но колкото повече време минаваше, толкова повече започваше да се съмнява, че причината за раздялата им беше училището. И мислеше така, защото от известно време насам Джимин беше повече от близък с друго момче - също високо и чернокосо.

Мразеше ги - Джимин и приятелчето му. Или каквото там беше. Знаеше, че може би си втълпяваше разни работи и сам си насаждаше ненавист към розовокосия, но не можеше да спре да мисли за това как го изостави. Без извинения. Без обяснения. Без утеха. Просто ей така. Толкова безсърдечно.

Техьонг хвана и последната тениска от гардероба си и я сгъна, след което прилежно я постави в куфара си. Щеше да я намачка на топка и да я набута вътре, ако Джимин не го беше научил. Беше непоносимо колко много неща му напомняха за него. Стаята му беше почти напълно празна. Беше прибрал всичко важно и изхвърлил всичко ненужно. Пътуваше за Дегу на следващия ден и реши да приготви багажа си навреме. Най-вече защото почти нямаше търпение да се махне оттук. Майка му му липсваше. Въпреки че беше сторила някои неща, които може би бяха непростими, тя все още беше прекрасен човек в неговите очи. А и се вълнуваше да види приятелката ѝ. Сигурно възможността да има контакт с по-възрастна хомосексуална двойка щеше да му вдъхне кураж да продължава напред. Все още имаше надежда за щастлив живот - с или без подкрепата на баща си.

Докато пренареждаше и прибираше учебниците и тетрадките си, една жълтеникава хартийка се изплъзна от измежду страниците на един тефтер. Те свъси вежди и я вдигна от мръсния под, който изобщо не смяташе да почиства, преди да си тръгне. Хвърли бърз прочит през редовете - докато не му стана ясно какво беше всъщност. Беше листа, на който беше записал признанието си относно чувствата си към Джимин. Сърцето му ускори ударите си. Започна да си припомня какво усещаше, докато го пишеше. Докато беше с Джимин. Докато го целуваше.

Бяха чувства, които трудно можеха да се забравят.

Техьонг протегна ръка и извади несесера от раницата си. Взе си обикновен молив и обърна парчето хартия. Джимин го беше оставил без обяснения, но Те не искаше да постъпва като него. Щеше да постъпи честно спрямо другия. Защото дълбоко в себе си знаеше, че още изпитва чувства към него. И то доста силни такива.