𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

21

Юнги седеше и разбъркваше бавно кафето си с дървената бъркалка, взирайки се в масата мълчаливо.

А Чонгкук губеше търпение. - Дойдох, за да мълчиш ли? - попита, скръсти ръце и се облягна по-удобно на стола.

- Опитвам се да подредя историята, за да не те объркам още повече. Дай ми минутка - обясни, като постави бъркалката върху малката чинийка и повдигна чашата с кафе.

Кой изобщо пиеше кафе късно вечерта и то в ресторант?

Кук погледна към телефона си и просто наблюдаваше часа. И броеше секундите. Минутите.

Тази една минута се превърна в две, а после - в пет.

- Ако няма да казваш нищо, по-добре се прибирай при годеницата си. Онзи ден не изглеждаше много доволна да ме види.

Юнги спря малкия си размисъл и погледна по-малкия объркано. - Какво?

- Юнги, не съм глупав. Ако си сгоден какво правиш тук с мен? Какво ще ми кажеш? Че съжаляваш? - повиши тон и стисна ядно зъби.

Мин поклати глава. - Не знам за какво говориш.

Чонгкук се ядоса и просто стана рязко от стола, готов да си тръгне и да не се върне никога. Но другият дръпна ръката му и го погледна в очите. - Аз съм гей, Кук. Не съм сгоден.

Настъпи мълчание, двамата просто се гледаха. Това бяха думите, които малкият искаше да чуе от толкова време. Едва прикри усмивката си и седна обратно. - Не разбирам - започна, като постави ръцете си на масата.

Юнги въздъхна и си пое дъх, преди да разясни нещата. - Онази жена, която видя, е съпруга на мой близък приятел. Излъгах те - призна и прехапа устна. Изпитваше се срам и си личеше. - Никога не съм имал годеница, дори не харесвам жени. Мислих, че ще страдаш по-малко ако ти го кажа по този начин, но сгреших. И съжалявам.

Момчето сви устни неодобрително. Знаеше, че Юнги бе имал добри намерения, но не обичаше да го лъжат. - Защо? - започна, а другият го погледна в очакване да продължи. - Защо измисли всичко това? Защо се премести така изведнъж?

Той замълча за момент, Кук забеляза, че тялото му се напрегна. Знаеше, че го притиска, но заслужаваше обяснение. Поне обяснение.

- Майка ми е болна - призна, избягвайки погледа на другия. Очите му се навлажниха и той издиша дълбоко. - Закъсняхме. Започна химиотерапия твърде късно. Единственото, което мога да направя, е да се грижа за нея.