𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

15

Хотелът, в който се бяха настанили, беше доста приличен - не твърде луксозен, не твърде мизерен. Басейнът беше плашещо мътен, но пък за сметка на това фитнесът(място, на което Те никога не би стъпил) беше добре оборудван, залите бяха широки и изглеждаше чисто и дезинфекцирано.

Стаите бяха по-малки от очакваното - Джимин и Те водеха борба за това кой ще спи на леглото. Всъщност в стаята им нямаше две легла, а едно легло персон и половина и разтегателен диван. В крайна сметка Те остана да спи на дивана. Гардеробът бързо се напълни с хилядите дрехи на Джимин, защото просто винаги обичаше да "бъде подготвен". От друга страна Техьонг носеше пет тениски и два чифта дънки - колкото да има. В краен случай щеше да спи гол, поне така разсъждаваше. Но пък беше въоражен с няколко чифта обувки, защото обичаше редовно да ги сменя.

Когато пристигнаха, Джимин веднага се зае да си подреди нещата, както обичаше, докато Те просто метна сака си до леглото и се хвърли върху възглавниците, готов да се свие между одеалата и да спи до следващата есен.

Вечерта, след като бяха напълнили чиниите си и седнали в ресторанта, двамата започнаха да обсъждат пътуването и дали наистина нямаше да е по-хубаво с влак. В крайна сметка се отклониха от темата и съвсем я забравиха. Обстановката стана по-обтегната, когато Джимин избърса устата си със салфетката и попита:
- Те...какво става с теб и Кук? Изглеждахте близки, но сега не говорите много...

Техьонг отпи от водата си, свеждайки поглед и заигравайки се с вилицата си. - Нещо се случи между нас и...сега е малко неловко, но ще поговоря с него. Ние все още сме приятели, надявам се.

Джимин кимна, без да задава повече въпроси, защото забеляза, че разстройва Те.

- Мисля днес да отида да поговоря с него - продължи момчето след няколко секунди мълчание. - Ще отида до стаята му.

- Добре - отвърна кратко другият и продължи да яде тихо от храната си.

След вечерята Джимин отиде в стаята им, докато чернокосият се запъти към тази на Чонгкук и Хосок. По някаква случайност беше видял номера на вратата им, който бе изписан на ключовете, които бяха взели от рецепцията още при пристигането им, така че знаеше къде бяха.

Техьонг застана пред вратата и си пое дъх, преди да почука и да зачака, докато се повдигаше леко на пръсти. След няколко секунди на вратата застана Чонгкук. На лицето му бе изписано празно изражение, сякаш Те беше някакъв непознат.

- Да? - започна Кук с повдигната вежда.

- Хей...може ли да поговорим? - започна другият и прехапа устна. Определено все още му беше неловко, но се стараеше да не го показва много-много.

По-малкият спря за момент, обмисляйки ситуацията, след което отвори по-широко вратата и му направи знак да влезне. Те пристъпи вътре и се огледа сковано.

- Хосок не е тук - спомена Кук, а другият кимна и седна на едно от леглата.

Чонгкук последва примера му и седна срещу него. Двамата се спогледаха мълчаливо, след което сведоха поглед към земята, не знаейки как да започнат.
Имаха толкова много да кажат, но мълчаха.

- Мисля, че знаеш защо дойдох - започна най-накрая Те. Чонгкук кимна в отговор. - Относно онази вечер... - той спря за момент и погледна към другия, за да види реакцията му. Гледаше го в очакване, докато играеше с пръстите си. - Беше грешка, Кук...

Момчето издиша дълбоко и погледна към тавана с облекчена усмивка. - Надявах се да го кажеш! - каза и насочи поглед към другия.

Техьонг беше малко изненадан. Не очакваше точно така реакция и сега стоеше стъписън, но скоро се осъзна и се усмихна. - Значи всичко между нас е наред? И все още сме приятели?

- Разбира се! - отвърна с широка усмивка. - Бил ли си друг път в Бусан? - попита Кук след кратко мълчание.

Техьонг насочи очите си към него е поклати глава. - Не.

Чонгкук се усмихна. - Мога да ти покажа някои хубави места.

- Джимин ми обеща същото - отвърна другият с леко неловко изражение на лицето си. - Защо не излезем аз, ти Джимин...и може би Хосок? Казаха, че ще ни пускат из града.

- Звучи добре.

Момчетата си поговориха още няколко минути, преди Те да си тръгне и да се прибере в стаята си. Хвърли обувките си до гардероба и свали тениската си. Обърна се за момент, за да се увери, че Джимин беше заспал, след което свали панталоните и бельото си и обу ново. Той облече пижамата си и влезе в банята, за да измие зъбите си.

Техьонг отдръпна завивката и се мушна под нея. Обърна се към лампата и я загаси, правейки път на мрака, който възцари в стаята.