𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

33

24.12
Джимин седеше на земята до леглото си, втренчил поглед в мокета, по който се виждаха някакви петна - кой знае от какво. Бяха сменили стария розов пухкав килим, който беше в стаята му преди. А толкова се беше постарал да го измоли от майка си преди години.

Беше Бъдни вечер, след малко щеше да се наложи да слезе долу и да седне на масата, заедно с всичките си братовчеди и чичовци. Беше заобиколен от семейство и пак се чувстваше сам.

- Како, Кен ще има сватба! - извика малкото момиче в другия край на стаята и погледна към по-голямата си братовчедка. Казваше се Сунми и беше известна с постоянната си хиперактивност. Това дете просто нямаше спирка. Стените в дома им бяха издраскани с флумастри, а куклите ѝ винаги имаха странни прически, които детето явно бе правило самò с кухненската ножица.

- Така ли? - отвърна Сойон - 17-годишно момиче, първа братовчедка на Джимин. Тя се усмихна и се приближи към малката си братовчедка. - И за кого ще се жени?

Момиченцето се изкикоти и извади от коша с играчки друга кукла, чието име никой не знаеше. Наскоро ѝ бяха обяснили как да пази тайни и тя изпробваше тази нова техника. Правеше го толкова добре, че името на тази кукла беше мистерия за всички. Едно обаче беше сигурно - беше мъжка кукла.

Сойон ококори очи и поклати глава в несъгласие. - Не можеш да ги омъжиш!

Сунми премигна няколко пъти объркано, не разбирайки какво точно трябва да означава това. - Защо не?

- Защото са двама мъже. Не е редно! - обясни по-голямата и отдръпна Кен от ръцете ѝ. После придърпа коша към себе си и извади първата женска кукла, която намери. - Защо не го ожениш за нея? - попита и показа русата играчка на малката, която обаче се нацупи и запротестира:
- Но те се обичат! - извика и дръпна играчката от ръката ѝ. - Кен не обича Барби!

С това Сунми издърпа кошчето към себе си и обърна гръб на Сойон, за да продължи да си играе сама, сърдита и възмутена. Голямата въздъхна и се обърна към Джимин, който продължаваше да се взира в земята, без изобщо да им обръща внимание. - Джимин! Помогни ми, за Бога! - извика към него. Обаче от момчето не последва никаква реакция и тя стана ядосано от мястото си, като се приближи към него. - Какво изобщо правиш? Взираш се в пода от часове!

Розовокосият най-накрая я забеляза и вдигна поглед към нея. Огледа лицето ѝ, след което сви раменете си мълчаливо. - Какво искаш да направя?