𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

14

- Те - прошепна Джимин и побутна дълбоко спящото на леглото момче. - Те. Техьонг! - каза по-високо и стисна рамото му.

- Ммм~ - промърмори другият и сбърчи чело, отказвайки да отвори очи. Събуждането от страна на Джимин беше крайно нежелано в този момент.

- Ставай! Ще закъснеем! - продължи човешката аларма, като дърпаше ръката му с надеждата, че това ще го накара да се изправи.

Техьонг се отдръпна и отвори сънено очи. - Колко е часът? - попита, докато разтриваше окото си.

- ...Седем без десет.

Когато чу това, Те ококори очи и скочи рязко от мястото си, вече не можейки да си намери място. - Какво?! Защо не ме събуди по-рано?! - започна, отвори рязко гардероба и извади произволна тениска и чифт дънки. Беше изпаднал в абсолютна паника.

- Спеше толкова спокойно... - отвърна другият и се усмихна. - А сега побързай!

Техьонг хвърли дрехите си на леглото и влезе рязко в банята, за да измие зъбите си набързо. Прокара ръка през косата си, след което излезе и се облече по възможно най-бързия начин.

Джимин седеше на леглото си, без да отделя очи от него. Беше му забавно колко много бързаше. - Добре, добре...успокой се. - засмя се най-накрая.

- Защо седиш?! Ще закъснеем! Сигурно вече е седем! - Те продължаваше да се паникьосва, обикалящ из стаята, докато проверяваше дали е забравил нещо.

- Спокойно...в момента е седем без двайсет - съобщи и вдигна телефона си, така че да му покаже екрана, на който бе изписан часът.

Техьонг спря действията си, поглеждайки го, а на лицето му се изписа празно изражение. - Задник... - каза през зъби. Обърна му ядно гръб и облече якето си.

Джимин спря да се смее за момент. - Къде отиваш? Още е рано.

- Да подишам чист въздух - отговори сухо, преди да отиде до бюрото и да вземе запалката си, след което излезе мълчаливо от стаята.

Другият въздъхна и стана от мястото си. Отиде до куфара си, като му хвърли един поглед за последно, преди да го затвори и добута до вратата. Огледа навсякъде, за да се увери, че носи всичко нужно. Или поне най-важните неща. Сети се, че беше оставил фотоапарата си под бюрото. Не го беше ползвал от година насам, но си беше обещал, че ще направи снимки за родителите си. Момчето дръпна малкото чекмедже и взе торбичката, в която стоеше фотоапарата. Беше на път да го затвори, когато забеляза няколко листа жълтеникава хартия.