𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

18

- Ю-юнги?

Мъжът се огледа около себе си, след което се обърна, при което сърцето му се сви. Чонгкук стоеше пред него напълно стъписан, ръката му бе свита в юмрук. Личеше си, че се опитва да сдържи сълзите си.

- Чонгкук? - започна тихо Юнги и пристъпи напред. - Какво правиш тук?

Кук сведе леко глава, поемайки си дълбок дъх, преди да проговори. - Мога да те попитам същото.

Юнги погледна към земята, кимна бавно и прибра ръцете си в джобовете. - Аз живея тук.

По-малкият настръхна при думите му. Значи е премълчал всичко? И си е тръгнал просто така?

- Затова ли те няма в училище? - попита с разтреперан глас, сълзите вече се стичаха по страните му.

Мин не каза нищо, само се приближи към него. Той протегна ръката си към лицето му и избърса мокрите му бузи. Чонгкук трепна при допира, искаше да се отдръпне, но тялото му сякаш не го слушаше.

Толкова пъти беше ходил до кабинета му след последния им разговор. И все го нямаше. Реши, че е в отпуск и така и не посмя да му се обади.

Искаше да оправи нещата между тях. Толкова много искаше. И дори и да си останеха само приятели, той пак щеше да го обича.

- Знаеш ли колко ми липсваше? - започна Кук след кратко мълчание.

- Кук...

- Знаеш ли колко страдах? - прекъсна го, като отстъпи леко. Не отделяше поглед от другия.

- Мога да обясня-

- Юнги! - изведнъж се чу женски глас и тропането на токчета по пода. Измежду щандовете се появи млада жена, слаба и не много висока. В ръката си държеше червена дантелена рокля. - Юнги, какво мислиш за това? - попита, но се спря, когато вдигна поглед и видя плачещото момче, което я гледаше в шок. Тя остана безмълвна и погледна към Юнги в очакване да направи нещо.

Чонгкук направи крачка назад, след което се обърна и изхвърча от магазина, просто тръгвайки нанякъде.
Някъде далеч от Юнги.

- Чонгкук! - извика Мин и се втурна след него.

Имаше да му каже толкова много, да му обясни толкова много. Знаеше, че беше сгрешил, знаеше, че беше наранил момчето много. И искаше да поправи нещата.

Юнги се затича след него, като скоро го настигна и хвана ръката му, дръпвайки го, така че да го обърне към себе си. - Моля те! Моля те, изслушай ме! - каза му, докато обгръщаше лицето му с ръце.