𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

26

- Ало?

- Здравей, Юнги! - обади се Чонгкук, докато почесваше тила си и обикаляше бавно из стаята, тъй като не можеше да си намери място. - Как си?

- Добре...може да се каже - отвърна другият, гласът му леко се сниши. - Ти?

- И аз...може да се каже - засмя се тихо, опитвайки се да направи разговора по-малко неловък, но като че ли не му се получи. - Как е времето в Бусан?

- Няма сняг, нито е студено. Изобщо не изглежда сякаш зимата наближава - отговори и изпуфтя недоволно. - Вероятно и по Коледа няма да завали.

Коледа. Наистина наближаваше. Чонгкук съвсем беше забравил за това. Най-вероятно щеше да отиде при родителите си за през коледната ваканция, както всяка година.

- Имаш ли някакви планове за празниците? Какво ще правиш? - попита Кук, опитвайки се да завърже разговор.

Той пристъпи към прозореца, отдръпна леко щората и хвърли поглед през нея. Навън изглеждаше топло, но това беше само заблуда. Една жена вървеше мълчаливо по тротоара, стискаше и увиваше палтото си по-здраво около тялото си, най-вероятно заради студа.

Противно време.

- Няма да ходя никъде. Ще си остана вкъщи...с майка ми - обясни Юнги, тонът му стана по-мек и печален.

- Как е тя, хьонг? - Кук знаеше, че тази тема разстройваше другия, но се почувства длъжен да попита.

В слушалката се чу една провлечена въздишка и едва забележимо подсмърчане. - Добре е...ако мога изобщо така да се изразя - каза и направи кратка пауза, за да си поеме дъх. - Няма промяна.

- Юнги, съжалявам...

- Няма нужда. Очаквахме го. Ще се оправим - уверяваше го, или по-скоро убеждаваше себе си. Защото му беше трудно да се опази цял, когато мислеше за това. - Е, разкажи нещо. Какво става в училище? Нещо интересно, откакто ме няма?

- Не, скучно, както винаги - отвърна Чонгкук и се усмихна слабо. - Тук е много по-различно без теб. По-...депресиращо.

Лицето му помръкна. Фактът, че вече нямаше при кого да отиде, когато се чувстваше зле, го измъчваше ужасно много. Беше свикнал да говори с него за всичко. Да, Хосок беше добър слушател и приятел, но не беше същото. Не беше като Юнги. Юнги знаеше какво да каже. Винаги. Знаеше как да утеши някого и то толкова добре.