𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

34

Най-неприятното от цялата ситуация с раздялата или поне отлагането на връзката бе, че момчетата в действителност не си говориха. Джимин толкова успешно избягваше Техьонг, който, от своя страна, беше твърде зает със случващото се в семейството му. Майка му му се обаждаше често, почти всеки ден. Успяваше да се свърже и с баща си от време на време. Нямаше особено желание да говори с него, но тъй като през повечето време беше сам у дома им, му се струваше нередно да го изостави напълно. Юна се премести при приятелката си, но често се прибираше вкъщи, заради документацията за развода, а и за да помогне на бившия си съпруг с домакинската работа. Сватбата на Джонгю и Мина наближаваше - само още месец и половина. Като цяло в семейство Ким бе една абсолютна бъркотия от кавги, емоции и документи.

Беше краят на януари и в училище контролните изскачаха отвсякъде. Идваше краят на срока, Техьонг и Джимин бяха ужасно стресирани и напрегнати - дотолкова, че съвсем забравиха един за друг. Джимин сега имаше нов съквартирант - момче в десети клас, с буйна коса и слаба физика. Нещо в цялостното му излъчване го правеше изключително привлекателен и розовокосият често се хващаше да го зяпа, докато пишеше домашните си. Те все още беше сам в стая, което означаваше, че най-вероятно щеше да остане така до края на учебната година. Не се оплакваше, всъщност му беше по-спокойно така. Въпреки че понякога му беше трудно да не мисли за липсата на съквартирант и по-точно - за липсата на Джимин.
_

Джимин стоеше над учебника по математика, опрял глава в ръцете си и мислейки за всичко друго, освен за задачата пред него. По принцип се справяше добре по този предмет, но просто не можеше да се съсредоточи.

- Добре ли си? - попита тъмнокосото момче от леглото си, като спря шумния стар сешоар, какъвто имаше във всяка стая. Беше седнал да изсуши гъстата си коса. - Преча ли ти?

Розовокосият се повдигна леко и поклати глава. - Не, не се притеснявай, Дойън - отвърна Джимин и се усмихна. Всеки път, когато трябваше да говори със съквартиранта си, държеше да се обърне към него по име. Толкова харесваше името му. - Просто се замислих за нещо - призна и отново се втренчи в нищото пред него.

Дойън се усмихна и плахо го погледна в очакване. - За какво?

За какво мислеше?
Мислеше за отвратителните тестове тази седмица и родителите си, които очакваха невъзможни резултати.
Мислеше за това колко сам се чувстваше последните дни.
Мислеше за Хосок, с който не се бе чувал отпреди Нова година.
И най-вече мислеше за Техьонг.