𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

04

- Наистина ли господин Ким и директорът... - започна Те, като се опитваше да настигне Джимин, който забързваше крачката си.

- Не е ли очевидно, че са обратни? - прекъсна го Джимин и извъртя очи. Това момче го дразнеше с бавното си мислене.

- Аз...не знам. Но т-те работят тук. В християнско училище. Идеята не е ли-

Другият въздъхна раздразнено и отново го сепна. - И? Наистина ли мислиш, че ако отидеш в християнско училище, където има само момчета, ще завършиш и магически ще започнеш да харесваш жени? Не мисля, че става така.

Техьонг погледна към земята в мълчание, обмисляйки думите на Джимин.

- Ще се изненадаш колко обратни има в това училище. - продължи този с розовата коса.

- Ами ти?

- А-аз ли? - въпросът беше изненадал Джимин. Хиляди мисли връхлетяха в главата му. Раменете му се напрегнаха, но той просто се изкашля леко и отвърна. - Не затова съм тук.

- А ще ми кажеш ли за какво? - попита Те, защото наистина искаше да завърже приятелство с него. Все пак бяха съквартиранти.

- Не.

- После и аз ще ти кажа-

- Виж, Ким Техьонг, - отряза го директно. - не ме интересува. По някаква отвратителна случайност се оказахме в една стая и часове по литература, но това не значи, че ще дружа с теб - продължи, карайки момчето пред него да замръзне. - И за протокола - не си ми приятен. Остави ме на мира!

Сърцето на Техьонг се сви. Да, с Джимин не бяха приятели, дори не беше сигурен дали бяха познати, но по някакъв начин се чувстваше отхвърлен. Щяха да спят в една стая, буквално на два метра и половина един от друг, без да са приятели, може би без да си говорят. Това го притесняваше. Може би просто искаше някого, на когото да знае, че можа да разчита.

- Съжалявам... - промърмори Техьонг и се отдалечи тихо, без да поглежда назад.

___

Всъщност Те и Кук бяха заедно в почти всички часове - освен литература. Прекараха целия ден заедно, сближиха се бързо и в момента седяха върху леглото на Те, разказвайки си истории отпреди да дойдат тук.

- Значи наистина са те хванали на калъп? - изсмя се Техьонг и приятелски удари Чонгкук по рамото.

- Изобщо не бях чул, че са се прибрали. - отвърна другият с усмивка.

- Знаеш ли, това може би не е най-добрата тема за току-що запознали се...но така и така сме започнали - с колко точно си спал? - попита Техьонг, подсмихвайки се.