𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

36

Беше минала почти седмица, откакто Техьонг обмисляше предложението на майка си да се върне в Дегу. Колко неща го задържаха тук? Не бяха много.
Може би Джънгкук, с който всъщност не се бе чувал скоро. Когато му се обади преди няколко дни, Хосок каза, че е ужасно разстроен и не иска да говори с никого. Така и не посмя да го потърси след това.

И Джимин. Джимин му липсваше. Но не онзи Джимин, който дори не се опита да запази приятелството им и който сега предпочиташе друга компания, а този, който се изчервяваше при всеки комплимент и обичаше да подрежда естетически шампоаните в банята.

Те наистина се дразнеше, беше го яд, страдаше. Но най-вече мълчеше, защото нямаше смисъл да опитва да промени каквото и да било.

Момчето включи телефона си и започна да прескача през едни и същи приложения от нерви, докато седеше на стола до бюрото си. Майка му го притискаше да ѝ каже решението си и вече беше напрегнат денонощно. Какво ако в крайна сметка той няма избор и Юна просто реши сама? Не беше изключено, тя наистина искаше да го прибере вкъщи.

Чернокосият наистина не знаеше какво да прави. Изборът му клонеше към това да замине, после обаче се променяше заради нещо и така не спря цяла седмица. И никога не стигаше до крайно решение.

Вибрирането на телефона го извади от размисъла му и той почти подскочи от стола. На екрана се изписа номера на майка му. Те нервно плъзна пръста си към зелената слушалка и го допря до ухото си.

- Ало?

- Ало, Техьонги, здравей! Как си, добре ли си? - обади се звънливия ентусиазиран глас на Юна.

- Да...да, добре съм - отвърна синът ѝ и се усмихна слабо, докато гледаше през прозореца. Времето беше мрачно, но някак си отпускащо.

- Радвам се! - въздъхна и направи кратка пауза, преди да продължи. - Виж, не искам да те притискам, но-

- Да. Знам - прекъсна я Те, докато почесваше нервно тила си. - Не съм сигурен, мамо. Не мога да реша, не знам...

- Техьонги... - започна тя с успокоителен тон. - ако си дойдеш тук ще си отново в позната среда, ще ти е по-комфортно. Говорих и с баща ти, той е съгласен. Ще можеш да го посещаваш по-често. Ще си по-близо до брат си и до мен. Какво те спира? Толкова бързо ли се привърза към това училище?

"Не. Привързах се към един човек в него. Но него вече го няма."

Техьонг прокара ръка през косата си и се загледа навън. Започваше да се дразни на неспособността си да вземе решение. Толкова, че просто искаше да се откаже да мисли. - Не. Права си - отвърна, без да подлага думите ѝ под съмнение. След като не можеше да реши просто щеше да послуша нея. - Ще завърша единайсети клас и ще се върна в Дегу - заяви, опитвайки се да не си припомня факта, че е възможно по-късно да съжалява.