𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

29

- Татко - промълви Техьонг, докато гледаше баща си в очите и се поклони леко.

Погледът на мъжа винаги беше студен, караше момчето да се чувства сякаш гърдите му се стесняват и не може да диша. Липсваше му бащина любов. Никога не бе имал това, което другите деца имаха. Не беше ходил на риболов с баща си. Не му бе показвано как да смени маслото на колата. Те не знаеше как да отпуши мивката и не се срамуваше от това.

Но баща му се.

Винаги се бе срамувал от по-малкия си син. Допускаше, че не го бе научил какво е да си ,,истински мъж" и затова момчето бе кривнало от ,,правия път". Но определено не обвиняваше себе си. Винеше сина си за това, което е.

Когато разбра, че харесва мъже, избухна. Чернокосият още помни онази чаша, която бе хвърлена пред него от баща му, която бе разбита на парчета. Помни крясъците, помни шамара. Помни как се поряза, докато опитваше да събере парчетата стъкло от земята. Помни и че спа на дивана у един приятел.

Най-големият страх на баща му се бе сбъднал. Но кое беше по-лошото - че се сбъдна или че се страхуваше най-много от това, че синът му може да се окаже гей? Толкова ли е грешно да си щастлив и да обичаш?

- Здравей, Техьонг - отвърна мъжът със студения поглед и се отдръпна, така че момчето да може да влезе у дома.

Дом. Така ли се водеше това ужасно място? Техьонг имаше толкова лоши спомени тук, мразеше го. А сега щеше да прекара две седмици там. Цели две. Видяло се е, че все лоши неща ще му се случват тези седмици. Но докога щяха да продължават?

Те сковано пристъпи вътре, преди да свали обувките и якето си. - Ще отида в стаята си, да се преоблека - съобщи и зачака одобрение от родителите му. И най-вече от баща му.

Двамата кимнаха и чернокосият се качи по стълбите. Приближи се към бялата врата в края на коридора.

Стаята, в която бе прекарал детството си.

Чернокосият никога не бе бил общителен и стоеше повече в стаята си, рисувайки или пишейки нещо. Показваше някои от творенията си на майка си, но най-съкровените ги пазеше в тайна.

Техьонг остави раницата си на земята и се приближи до прозореца. Загледа се в улицата пред къщата им. Явно по-рано днес бе валяло дъжд, защото навън беше влажно. И мрачно. Възможно най-потискащото време.