𝗦𝗜𝗡𝗡𝗘𝗥𝗦 || 𝘷𝘮𝘪𝘯

16

Беше денят след пристигането на момчетата в Бусан. Времето беше хубаво, макар и малко хладно.

Джимин взе раницата си и я остави до вратата, преди да облече якето си. Слънцето навън грееше, но се виждаше как лек вятър повяваше клоните на дърветата.

- Защо трябваше да ставаме толкова рано? - попита Те, прозявайки се, и прибра телефона в джоба си.

- 8 часа е - напомни, тъй като в неговата глава това далеч не беше "толкова рано". - Освен това няма нищо по-хубаво от празни улици в сряда сутрин в Бусан - обясни и се усмихна.

- Ами закуската? Гладен съм - каза, цупейки се леко.

- Не бъди бебе - засмя се другият. - И за това съм се погрижил.

- Няма ли да ни се скарат, че излизаме без да предупредим? - попита с надеждата, че това ще му спечели поне още час сън. Може би дори два.

- Всъщност предупредих господина още вчера.

Техьонг просто въздъхна и взе якето си, знаейки, че Джимин нямаше да отстъпи. Розовокосият се усмихна и отвори вратата, за да направи път на Те, който го изгледа ядосано и излезе от стаята.

Двамата излязоха от хотела. Студеният въздух се разби в лицето на Те веднага, щом отвори вратата. Кожата му настръхна и той се сви леко. - Моля те, кажи ми, че няма да стоим навън.

- Не, спокойно - отвърна другият. - Първо ще закусим на любимото ми място. После ще се разходим по магазините и ако се стопли, може да отидем в парка - усмихна се и се обърна. Тръгна към мястото, където беше планирал да отидат.

Чернокосият го последва, докато се загръщаше по-добре с якето си и оправяше внимателно разрошената си коса. Сутринта беше по-тиха, отколкото Техьонг очакваше. Имаше хора, но като че ли никой не бързаше. Нямаше ги онези усещания за напрежение и хаотичност рано сутрин като в Сеул. Двете момчета вървяха мълчаливо по тротоара и оглеждаха обстановката. Те преглеждаше всяка сграда, покрай която минаваха. Опитваше се да запомни колкото се може повече. Беше му просто навик от детството.

Джимин забави крачка и погледна за момент към другия, след което с усмивка се обърна към една малка закусвалня, забутана в дъното на една уличка. Миризмата на топла супа се носеше оттам, галейки сетивата на момчетата.

Те погледна към другия. - Това ли е?

Джимин кимна и се приближи към вратата, преди да я отвори и да вдиша дълбоко аромата на ориз и банчан*. Двамата с Те влязоха вътре. Джимин се приближи до касата, докато другият оглеждаше тясното пространство.
[*Банчан(반찬) е общото наименование за малки гарнитури, сервирани заедно с варен ориз, обикновено за закуска, в корейската кухня]