Лорд Мистерия

- Глава 26 -

Мракът го обгръщаше и започваше да го души. Тялото му не помръдваше, дори не го усещаше. Някакъв глас го викаше в далечината, но до него се появи една размазана фигура. Започна да си спомня. Намираше се в една тъмна стая, а Качулките го притискаха да коленичи към земята. Баща му стоеше пред него, но тук изглеждаше по-млад. Държеше червената книга в ръка и насочи другата към него. Опита се да се раздвижи, но Качулките го хванаха по-здраво и го снижиха до земята. Усещаше студения под с едната си буза, а болката в главата му изведнъж се усили. Не различи думите, които идваха от устата на баща му, но знаеше, че са предназначени за Качулките до него.

- Оливър! - един глас го повика и той вдигна поглед. - Оливър!

Стаята се изпари и той остана да лежи на студения под. Слънцето го погали и той вдигна ръка към него. Не можеше да го докосне, но усети как някой го хваща и го издърпва на крака. Сега беше в кабинета на директора. Той стоеше зад бюрото и гледаше към него със светнали очи. Силаена го пусна и застана плътно до него.

- Най-после се получи и е още жив!

- Оливър! - отново онзи глас.

- Ще го използваме върху всички заклинатели, а после ще вземем Евъруайт за следващите експерименти.

" Евъруайт ли? Експерименти? "

Отново изчезна всичко. Почака следващия спомен, но той закъсняваше. Озова се в коридора пред вратата на кабинета и дочу разговора вътре. Разпозна гласа на майка му, която викаше срещу баща му. Силаена се появи откъм стълбите и се усмихна, щом го видя.

- Свършено е с нея! Жалко, че няма да имаш семейство след Ингрид!

" Мразя те! Мразя те!!! "

Затвори очи и усети как пропада надолу в мрака. Какво се случваше? Защо не можеше да говори, да се движи, да се събуди? Отвори бавно очите си, но светлината вече високо над него. Късно е. Скоро и тя щеше да изчезне.

" Къде е онзи глас, който ме викаше? Защо не мога да го чуя повече? "

Продължаваше да пада и последния лъч изчезна. Имаше още работа горе, защо позволи мрака да го вземе? Трябва да се върне. Да се събуди от кошмара.

- Оливър!

~☆~

Лежеше върху нещо меко, а над него седяха Юклиуд и Леонард. Той държеше червената книга на баща му, а тя вдигна ръка от челото му. Вече усещаше тялото си и топлината, която до преди малко го бе напусна. Вратът го болеше, но той се изправи, като грабна двамата с двете си ръце и ги притисна към себе си.

" Напротив, Силаена, открих новото си семейство. "

- Спомних си всичко чак сега, когато се събудих.

- Баща ти е бил достатъчно умен да направи и заклинание, с което да си върнеш спомените. - Леонард затвори книгата и му я подаде, когато ги пусна.

- Как се чувстваш? - попита Юклиуд, докато той потърка очите си.

- Добре. Не усещам болка, освен че съм се схванал. Колко време е минало?

- Около един час. Разбрахме плана на Лавендър и какво са направили, за да го постигнат. - показаха му книгата, която бе намерил и той я взе от ръцете на Юклиуд.

Прелистваше страниците и четеше написаното от баща му. Марик има задачата да се оправи с останалите Лавендър, както и Съда, след това идва частта на Силаена - да следи града и Евъруайт, както и да изпраща хора по поръчка на Ейвън. Но планът бе изцяло създаден и обмислен от него.

- Дори не е споменавал Алварий! Не съм предполагал, че ще направи всичко това само, защото се е захласнал по първия заклинател.

Затвори книгата и я остави на дивана до него. Ейвън Лавендър е фанатик с извратени идеали! Как точно на него трябваше да му се падне такъв баща? Нямаха време за губене. Оливър се изправи и огледа книгите по пода, мислейки си за нов план. След няколко дни ще тестват ново заклинание върху Себастиян Евъруайт, кой знае какво подготвяха и за Фенрир!

- Леонард, започни да преговаряш заклинанията, ще оставя и книгата на баща ми тук. Опитай се да запомниш, колкото се може повече, а аз отивам да разбера какво мислят да правят по-точно с баща ти! - обърна се към Юклиуд. - В момента не е добре да се показваш. Най-вероятно ще те убият, ако се появиш за пореден път. Не може да рискуваме!

Изчезна от погледа им, преди да го засипят с въпроси, и продължи към вратата, оставайки я да се тресне шумно зад гърба му. Една Качулка му привлече вниманието и го поведе към кабинета на баща му. Отново искаше да му говори глупости и какво трябва да изпълни. Но когато влезе, се изненада. Марик отсъстваше, а директорът седеше спокойно на стола.

- Затвори вратата. Време е да поговоря на саме с теб.