Лорд Мистерия

- Глава 10 -

Дъждът беше отминал преди няколко часа, но гръмотевиците оставиха досадно ехо в ушите му. Никога досега не се беше притеснявал от тях, но имаше чувството, че следващият път ще полудее. Не искаше да си помисля и за светкавиците.

Марик напусна Уимсклеър преди един ден и със сигурност бе пристигнал вече в Хевънтаун. Наложи нови мерки и по-различен график, на когото Виола Евъруайт просто реагира с въздишка. Ако се опиташе да се възпротиви срещу тях, Съдът щеше да разбере, че го защитава по някакъв начин. Дали бе възможно да поговори с нея? Една седмица отмина, остават още три. Каел не знаеше кой представител ще дойде след нея, но рано или късно ще разбере. Само се надяваше да не е Марик отново. Предпочиташе да си спести срещите и да седи в студения затвор. Ако обаче другия път никой не го спре да извърши онова заклинание?

Каел вдигна рязко глава към коридора срещу себе си и различи приближаващата се фигура. Как не го беше усетил по-рано? Не, със сигурност се появи точно сега. Ослуша се да не би някой да идваше от по-горните етажи. Нищо! Отново се съсредоточи върху фигурата, която се приближаваше бавно.

- Мислех, че си ме забравил. Реши да ме вземеш обратно или просто да поговориш с мен? - веригите издрънчаха по пода, когато той ги премести върху краката си. - Как се появи така изведнъж?

- Със заклинание. Но не мога да те изкарам сега без да се качим горе. - Оливър огледа червените кръгове и игнорира гадното чувство, което се зароди в тялото му. Това ли означаваше да ти отнемат силите?

- Измисли ли начин и как да ме измъкнеш от самата килия без заклинание? - надяваше се да има план. Нямаше как Лавендър да се появи и да се свие в ъгъла да мисли.

Оливър бръкна във вътрешния джоб на мантията си и извади два ключа с различна форма. Единият набута в ключалката на килията, а другият явно остана за веригите. Чу се изщракване, но Каел слушаше и стъпките на всички отгоре. Никой не се беше досетил? Виола обикаляше в кабинета и четеше нещо, защото се дочу леко разгръщане на страници. Отново насочи внимание към Лавендър, който стоеше над него и се наведе като му грабна двете ръце. Каел не ги отдръпна, но и не каза нищо.

- Нужно ли е да обяснявам, че не съм предател? - попита Оливър, докато му помагаше да се изправи.

- Не мисля. И сам се досетих, че играеш роля. А аз успях ли да те объркам? - Каел се усмихна на момчето пред себе си, но той не успя да различи лицето му в тъмнината.