Лорд Мистерия

- Глава 36 -

Имаше чувството, че ще се загуби в лабораторията, когато влезе вътре. Коридорите бяха еднакви, масите с вазичките по тях, лавандулите, картините и портретите, които бяха потъмнели и почти не се различаваха. Полилейте, висящи от тавана, вместо да го осветят, правеха обстановката по-мрачна. С всяка изминала крачка, Юклиуд навлизаше в тъмнината и тя я обгръщаше в ледена прегръдка.

Не можеше да позволи да губи повече време. Катрин я беше телепортирала тук с причина, а лавандулите се бяха намесили, за да ѝ покажат посоката. Оливър беше в капан и тя трябваше да го измъкне някак оттам.

- Няма ли стълби наблизо? - усети леко отчаяние в гласа си, когато краката ѝ изтръпнаха от ледения полъх, който се появи отляво.

- Знам как да го освободиш... Помогни ми да спра и брат си...

Думите проникнаха в съзнанието и шепотът продължи като ехо, да се разнася във въздуха. Тя се запъти към източника на молбата и застана пред стълбите. Трябваше да продължи надолу или нагоре. Към шепотът или към Оливър.

- Моля те... Побързай...

- Трябва да говоря първо с него.

Затича се нагоре по стълбите и извика името му. Чу глас в коридора отдясно и продължи напред по него, виждайки отворената врата в края на коридора. Оливър стоеше вътре и опря ръка на невидимата бариера, която го спираше да премине. Тя докосна полето и усети повърхността като ледено стъкло. Как ще го измъкне оттук?

- Оливър! В подземията има един глас, който ме моли да го освободя! Знае как да те измъкна.

- Предполагам, че е на някой от Лавендър... И аз го чух. - той се опря на бариерата и тя се доближи. - Всички в имението са в опасност. Трябва да побързаме! Освободи го!

Тя кимна и се затича към стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Стана по-хладно и тя се загърна по-хубаво с бялото наметало. В края на мрака различи една стая, от която идваше силна лилава светлина. Тя продължи напред и надникна внимателно вътре. Един мъж бе коленичил до една огромна машина и бе притиснал длан към сърцето си. В другата си ръка стискаше една златна гривна, която светеше силно срещу нея. Оттам идваше и светлината. Той вдигна веднага погледа си към момичето и тя видя зелените му очи, които потъмняваха.

- Помогни ми... Трябва да спра брат си преди да изчезна. - той вдигна гривната високо и част от него започна да избледнява. - Трябва да му покажеш гривната и да говоря с него.