Лорд Мистерия

- Глава 18 -

Юклиуд затвори вратата на мазето и продължи нагоре по стълбите. Оливър ги предупреди, че представителите ще дойдат утре тук и с Каел да се подготвят. Още един ден беше отминал, но поне изпълниха плана с Фенрир Евъруайт. Следващият бе да освободят майката на Оливър от капсулата.

Навън небето отново беше станало тъмно и момичето различи звездите, когато Юклиуд погледна през прозореца. Запали лампата и Каел вдигна поглед, като я проследи как оправя завесите. Обърна се към него и седна на дивана, облягайки се назад. Как изобщо успяваше да прочете и дума в този мрак?

Оливър беше наредил на Каел да научи подчертаните заклинания в няколко от книгите и той го послуша. Така Юклиуд го остави половин ден на спокойствие, мислейки какво да прави със следващото появяване на Лука. Не ѝ беше лесно да се преструва на него, но нямаше избор. Искаше да помогне и да опази живи двамата глупаци, които се втурваха напред право в битката.

- Късно е. По-добре си почини. - Каел не вдигна поглед от книгата, но Юклиуд обърна главата си.

- Мога да се върна в стаята си, но и ти ще трябва да си починеш. Ще оправя стаята за гости.

- Не, че мога да заспя...

Лампата над главите им примига и тъмнината се върна. Лилавата светлина нахлу през завесите и озари купчините книги по пода. Пътеката между тях се виждаше и Юклиуд се изправи. Трябваше да потърси нова крушка, но Каел я спря. Ръката му беше много по-топла от нейната, което я учуди. Последният път, когато я държеше, беше студена като лед. Не можеше да я различи хубаво, но той не я беше пуснал. Пръстите ѝ тръгнаха да се преплитат с неговите, но Каел издърпа ръката си в последния момент.

" Какво правя? "

- Токът спря. Чувам как в съседната къща си говорят.

- Странно е да го спират точно сега.

Седна отново на дивана, но още усещаше ръката на Каел в нейната. Добре, че я пусна на време, но от друга страна искаше да я подържи още малко. Не, не, какви са тези глупости! Защо я хваща изведнъж? Можеше да го каже с прости думи. Усети го как се размърда на мястото си и как оставя книгата. Изправи се и продължи към вратата без да казва и дума. Усети как нещо се срива в тялото ѝ. Притисна краката си си към тялото, защото имаше чувството, че сега тази поза ще ѝ помогне да се отърве от неприятното чувство.