Лорд Мистерия

- Глава 32 -

Стоеше сама в огромното помещение. Над главата ѝ се издигаше величествено огромен полилей с десетки диаманти, които блестяха на светлината влизаща от дългите прозорци, спускащи се от високия таван до пода. Зад нея двукрилата сребриста врата стоеше плътно затворена, а по нея бяха изрисувани символи в тъмносиньо.

Подът под краката на момичето отразяваше самата нея, както и всичко, което я заобикаляше. Картините, завесите, прозорците, тавана. Все едно беше огромно огледало. Беше толкова чист и излъскан, че се зачуди колко ли време отнемаше на слугите да го изчистят. Те, разбира се, не бяха истински живи хора. Не искаха заклинателите да имат общо с тях. Бяха проектирани като тях, създадени от магия с чувства и задължения, но нищо повече. Имаше смесени чувства за тази тема.

Точно в средата имаше огромно изрисувано синьо цвете, а около него описани в кръг, стояха криви линни, сплетени едни в други на някои места. От стълбите, разположени от двете страни на средата, се спускаха дълги сиви килими, а парапетите бяха направени по особенно интересен и сложен начин. Всяка ли една стая от двореца изглеждаше толкова внушителна.

В ръката си стискаше бележка, която Оливър бе напъхал набързо в ръката ѝ преди да изчезне. Тя я размята няколко пъти в ръката си и я отвори. Беше на есзаклиморталиус, но Юклиуд предполагаше за какво може да бъде. Трябваше да я предаде на Катрин Блувър и тя да направи заклинанието.

Чу се изкърцване и отваряне на врата от горния етаж. Потробване от токовете на ботуши, а стъпките приближаваха. Очите на Юклиуд се вдигнаха и тя видя Катрин да стои на горната площадка зад сребърния парапет. Направи ѝ знак да се качи и тя пое към десните стълби. Мекият килим улови стъпването ѝ, но когато се качи чу как ботушите и застават срещу тези на Блувър.

- Извини ме за забавянето. Подготвям всичко. Настоях за спешно събрание, когато разбрах какво се случва. Все още някои от представителите не са дошли, но ще го направят скоро. Последвай ме до залата.

Двете тръгнаха в дъното на площадката и вратата се отвори широко. Вътре на масата седяха на меките столове около масата четирима души. Те насочиха погледите си към нея и се зачудиха какво става.

Катрин не побърза да обясни ситуацията. Остана права, докато изчакваше останалите представители да се появат. Когато последният пристигна, вратата се затвори и се чу трясък, привличайки вниманието на всички. Разнесоха се шепоти и видимо отвръщение се прочете върху това на мъжа с русата коса. Останалите бяха по-спокойни.

- Нямали да ни обясните какво се случва, представител Блувър. - обади се веднага русият мъж, който Юклиуд знаеше, че е от фамилията Дафъдъл.

- Ако срещата е толкова важна, защо Марик Лавендър не е тук? Какво ще стане и с Евъруайт? - скръстила ръце пред гърдите си, жената с буйната червена коса погледна Катрин внимателно.

- Чакам още някого, моля да потърпите още няколко минути. - отвърна спокойно Блувър и остана на мястото си, без да им предоставя повече информация по случая.

Юклиуд се замисли за Каел и Оливър. Какво ли се случваше в имението на Евъруайт, докато тя стоеше тук.

Мислите ѝ бяха бързо прекъснати от виковете на представителите. Виола Евъруайт се появи от нищото и зае своето място на масата. Катрин побутна с ръка тази на Юклиуд и тя подаде бележката на заклинателката. Поведе я напред и я настани на нейния стол. Опита се да прикрие учудването си, когато очите ѝ минаха през тези на Виола. Катрин остана права и заби отворената си длан в масата. В лявата ръка стискаше листчето хартия, което изобщо не показа на останалите.

" Виола не беше ли в имението? "

- Преди да скочим на темата, по която искам да говорим, трябва да направя нещо.

- Повикахте ни тук, за да ни загубите времето. - Дафъдъл се изправи, видимо изнервен, защото Виола стоеше от дясната му страна. - Защо предателите са на свобода и тя е тук?!

- Евъруайт нямат друг представител, който да се появи, нали? А до отсъствието на Марик Лавендър, той е доста зает в момента... - ръката ѝ се отвори и тя прочете написаното на бележката от Оливър. - Аеловора Осакедавис!

Огромен син заклинателски кръг се появи пред изтреляната напред ръка на Катрин и всички представители останаха на местата си с широко отворени очи.

Юклиуд позна заклинанието. Каел го беше направил върху Оливър, когато той бе в безсъзнание. Така си върна спомените за абсолютно всичко, което баща му беше сторил.

- Лавендър... - чу се от устата на някого, но Юклиуд не обърна внимание. Дали започнаха да си припомнят за случилото се.

Когато всички се опомниха, насочиха вниманието си към Катрин. Тя се съсредоточи върху Виола за момент и започна да обяснява цялата ситуация, в която се намираха.