Лорд Мистерия

- Глава 12 -

Каел отвори очи и притисна ръка към челото си, което сега от дни насам, бе станало доста по-топло. Най-вероятно идваше от заклинанието, което му бяха направили в затвора, за да не премръзне в килията.

Белият висок таван над него беше огрян от слънчевата светлина, която нахлуваше в стаята и бъркаше в очите му. Значи нощта бе преминала.

Надигна се и огледа помещението, в което се намираше. Един шкаф с фигури стоеше от дясната му страна, а от лявата висок гардероб с огледало. Сега косата му отново бе придобила белия си цвят, а лицето му си стоеше нормално. Отдъхна си и погледът му се премести към снимките на шкафа и шапката поставена върху него. На стола стоеше сгънато едно бяло наметало и Каел стана, като отиде до него. Вдигна го и се зачуди как са успели двамата да се доберат до наметалото, като то винаги е седяло само в имението. На шапката различи розата, която бе дал на Юклиуд преди време. Но снимките привлякоха повече интерес в него. На едната стояха четирима души, един мъж и една жена с кафяви коси, а под тях две деца с единствена разлика в дължината на косите и в лицата. Но Каел забеляза и в самия им поглед. Момчето гледаше по-замислено, а момичето се усмихваше широко. Явно тази беше от преди две години, защото косите им бяха вече боядисани. На втората Каел видя само Юклиуд и Лука. Този път двамата не се усмихваха, гледаха по-разсеяно. Върна ги обратно на мястото им и се запъти към вратата. Все още не можеше да повярва, че се намира в стаята на Юклиуд.

Тя четеше нещо във всекидневната и се обърна назад, когато усети присъствието му. Той се приближи и тя затвори книгата, като я остави на масата върху една друга. Целият хол сега наподобяваше мини библиотека. Каел прескочи няколко свитъка и две купчини с книги, на които ясно пишеше Силни Заклинания.

- Искаш ли да ядеш? Мога да направя закуска. - но момчето усети, че тя има да споделя още нещо с него и затова не отговори. - Както Оливър каза, директорът и Марик се появиха пред къщата и се опитаха да разбият заклинанието. Безуспешно.

- Радвам се, че са се получили. Защото след като светлината угасна си помислих, че съм се провалил.

- Не, всичко е наред. Какво ти се яде?

- Нещо различно от каша. - при спомена Каел потрепери.

Юклиуд кимна и се запъти към кухнята, а момчето я последва. Сега щяха да живеят заедно, докато не оправят нещата. Всъщност това му се стори странно. Макар и да бяха съюзници, все още не се познаваха толкова добре. Най-вероятно тя дори още го мразеше.