Лорд Мистерия

- Глава 15 -

Сладката усмивка на Силаена го посрещна още от вратата, а звънливият смях на Марик раздрънча в ушите на Оливър. Баща му си тананикаше някаква спокойна мелодия, докато подреждаше книгите и дневниците на бюрото си. Какво се случваше тук? До преди малко момчето много добре различаваше ругатни по чужд адрес от весели приказки. Направили са му заклинание? Кога? Той туко-що влезе в кабинета. Или се правеха пред него?

- Оливър, имаме изненада за теб! - изчурулика Силаена и плесна с ръце. - Ела при нас. Приближи се.

- Не разбирам...

Баща му се изправи и го потупа по гърба. Мястото остана като сковано, но Оливър се задържа на крака. Марик му подаде един плик и го подкани да го отвори. Какво имаше вътре? Ръцете му започнаха да треперят и той вдигна писмото, като прочете първото изречение. Веднага му стана ясно. Не искаше да продължава. Обърна се към тримата и едва не смачка писмото, но си припомни, че играеше роля. Изкара възможно най-искрената си усмивка и пак погледна писмото.

- Кога го получихте?! Как са се съгласили? - дали вълнението, което изигра не беше прекалено пресилено? Въпреки това остави широката усмивка.

- Преди минути. Приели са заповедта на Марик. С Евъруайт е свършено!

Едва не заподскачаха от радост. Семейството на Виола Евъруайт щеше да бъде избито след две седмици, ако до тогава двамата предатели не се появят. Как ще разкрие тази информация на Леонард? Не, не можеше да му каже. Междувременно на Евъруайт е забранено да излизат от териториите си и да комуникират с останалите заклинатели, а семейството на Виола е задържано в Уимсклеър. Всичко бе описано подробно в грапавия лист с тежкия печат в края на долния десен ъгъл. Оливър сгъна писмото и го върна обратно в плика. Какво щастие! Сега само и това му липсваше.

- Хубаво за Евъруайт, но какво ще стане с Лука Волтлър. Пише, че Съдът ще дойде след два дни.

И така радостните викове се изпариха! Обстановката в кабинета стана по-мрачна и Оливър се засмя вътрешно, макар да чувстваше как ръцете на баща му се увиват около врата му. Въобразяваше си! Студените му пръсти докоснаха лицето на момчето, отделиха се и шамарът остави червен отпечатък върху бузата на Оливър.

- Не ти влиза в работата! Изчезни от погледа ми! Лука Волтлър ще умре много скоро... Така, както се появи!

- Не беше нужно да го удряш. - Марик вдигна падналото писмо и проследи с поглед как племенникът му излиза от кабинета и затръшва вратата с трясък. - Все пак е част от Лавендър.

- Това момче няма грам мозък в главата си и още живее в приказките на майка си! Не е излизал навън, за да види какъв е светът. Ингрид го научи да бъде глупак. Паднал е под заклинанието на Леонард Евъруайт. Толкова е пропаднал!

- И все пак развали плана му. - продължи да го защитава Марик. - Оливър не е толкова глупав, Ейвън.

- Провалил го е... Но не ми каза нищо. Ако не се бяхме появили в имението тогава, сигурно още щеше да се прави на съюзник с тях. Но това провали и плана ни. Леонард отиде в затвора, сега е на свобода. Никакъв напредък нямаме.

Силаена се засмя и двамата мъже я погледнаха. Избърса сълзите си и завъртя поглед към вратата. Обърна се към директора, като се извини дълбоко за прибързаната си реакция. Отново бе намислила нещо. Отметна дългата си коса от рамото и вдигна високо ръце. Марик и Ейвън следваха движенията ѝ объркано, но щом жената приключи с плана си, пред нея се появи лилава карта.

- Леонард Евъруайт не е с Виола. Най-вероятно е вече тук, но къде се укрива, не е много сигурно. Не пренебрегвайте факта, че той вече може да се превръща в животно. Колкото до Оливър... - усмивката ѝ стана по-широка и отново насочи очи към вратата. - Той ще ни е нужен в следващите планове. Ще те помоля да не го удряш повече. Време е да задействаме плана, а малките пречки като Евъруайт и Волтлър ще ги смажем по пътя. Досега не сте се отказвали и всичко върви в наша полза. Какво ви притеснява сега?

- Щом един Съд не може да ни спре, какво остава за двама глупаци!?

Картата беше на вътрешността на имението на Евъруайт. Но Оливър не успя да я запомни толкова подробно, защото тя се изпари във въздуха. Деактивира заклинанието да вижда кабинета и се оттласна от стената, като продължи по коридора. Силаена знаеше, че ги шпионираше. План и всичко върви в тяхна полза?

" Не може повече така. Трябва да започнем и с нашия план. "

Заключи вратата на стаята си, изричайки заклинанието, като се озова във всекидневната на къщата. Юклиуд и Леонард го гледаха, а лицата им бяха бели като платна.

- Какво става? И тук ли се случва нещо, което не е в правилната посока?!

- Чух всичко. - Оливър разбра веднага думите и едва не се строполи на земята. Леонард можеше да чува на километри разтояние.

- Ще измислим...

- Плановете ти се нуждаят от промени. Вече имам няколко идеи. Щом те ще задействат плана си, какво остава за нашия. Не можем да се отказваме сега. Щом на тях винаги им върви, време е да им отмъкнем късмета.