Лорд Мистерия

- Глава 2 -

Слънцето се появи на хоризонта и огря целия Хевънтаун, като лъчите му минаха през къщите и дърветата. Лек прохладен вятър погали листата на клоните и ги размърда напред назад. Още няколко минути и от него нямаше да има помен. Станеше ли ден, жегата властваше над земята. Попринцип летата тук винаги се помнеха слънчеви и топли, като рядко се появяваше дъжд.

Светлините на оградата вече не се виждаха, примесени със слънчевите лъчи, но ако някой се доближи достатъчно до лабораторията, щеше да ги различи. Отвътре стояха лавандулите и се поклащаха леко, а миризмата им се усещаше по цялата територия. Вятърът я разнесе и тя нахълта през отворените прозорци на къщите в околността.

В самата сграда обаче беше хладно, а коридорите стояха пусти. Повечето хора работеха в подземията и рядко вече се качваха, ако изрично директорът не ги повикаше. Единствено семейството му минаваше по тях най-вече.

Откакто Леонард Евъруайт бе изпратен в Уимсклеър, а Юклиуд Волтлър се изпари във въздуха, в стаята-килер на Оливър Лавендър не смееха да влизат Качулки и да му бъркат в нещата. Беше спечелил доверието на баща си, а какво по-хубаво от това? Сега всичко вървеше по новия му план, но се нуждаеше от още няколко добавки.

Мантията му, която вече му седеше по мярка, се развяваше назад, докато той ходеше напред по слабо осветения коридор. Не се чуваха стъпките му заради мекия килим, но връзките потропваха по кожата. В дясната си ръка стискаше един железен ключ, а с лявата нагласи яката на тъмно сивата си риза. Не можеше да се оплаче от новите си дрехи.

Надолу по коридора го пресрещна Марик и го поведе към кабинета на баща му, а момчето бързо напъха ключа в джоба на панталона си, като пръстът му мина през една от бодлите на лилавата роза, подарена му от Евъруайт. Все още я пазеше, все пак тя му осигуряваше достъп до града и едно конкретно място, на което също се отбиваше понякога.

Книгите, които намери след заминаването на Леонард Евъруайт, му осигуриха полезна информация за няколко неща, с които щеше да си послужи. Някои от тях вече беше изпробвал, но за другите не беше готов. Имаше време. Всичко се движеше в правилната посока.

Кабинетът на Ейвън Лавендър си стоеше същият. Нищо не се бе променило нито от вчера, нито от присъствието на Леонард и Юклиуд. На бюрото лежаха книги, дневници и карти, както и пера омазани с мастило. Баща му пишеше отново в червената книга, а то веднага се появяваше в оригинала, скрит под леглото на момчето. Все още не беше разкрит за това си деяние. Никой не подозираше и това му вдъхваше кураж.