Лорд Мистерия

- Глава 13 -

Слънцето отново се бе издигнало високо във въздуха, пропъдило пухкавите облаци, които се бяха събрали сутринта. Капките дъжд вече изсъхваха, а вятърът издухваше останалите по листата на дърветата. Отново се връщаха горещите летни дни, които нямаха търпение да заличат присъствието на среднощната буря.

През плъзгащата врата на всекидневната Юклиуд оглеждаше гледката пред себе си. Достатъчни ѝ бяха дните, в които трябваше да стои на мрак и да чете книги, да обикаля наоколо или да седи при родителите си. Сега поне отново се бе завърнала светлината в дома ѝ.

Пред оградата тя различи силуета на една Качулка, която отмина веднага без да подозира, че момичето я следи с поглед. От както махна завесите, постоянно минаваха хората на Ейвън Лавендър. Изправи се отново на крака и погледна към стълбите. Беше накарала Каел да си почине поне още два часа, макар той да се съпротивляваше на всяка нейна дума. Настояваше да прегледа плана, който Оливър бе намислил, но Юклиуд отказваше категорично.

Този път слухът ѝ не я беше излъгал. Наистина чу шум от втория етаж и затова побърза да спре Евъруайт преди да е стигнал до първия етаж. Бяха се разбрали за два часа! Толкова ли искаше да я вбеси?!

- Каел! - извика тя и огледа лицето на момчето, което спря веднага щом я видя.

Той слезе по стълбите и застана пред Юклиуд, която го гледаше намръщено. Не ѝ каза нищо, а само зави назад по коридора, като момичето хукна след него. Явно знаеше къде бяха листовете с плана и се зачуди дали нещо все пак му убягваше от погледа. Светлината отново ги огря и студът ги обгърна, като я накара да потрепери. Досега бе стояла на слънце и ето, че отново се намираше далеч от него.

Каел грабна няколко листа и започна да чете, а Юклиуд се доближи до него и той остави един на масата, съсредоточавайки се върху следващия. Изражението, което направи, не беше одобрително. Коя част от плана му се стори лоша? Тя се надвеси над рамото му и видя подробния план със стъпки как да отвлекат Фенрир без Силаена да забележи. Усети погледа на Каел и извъртя очи към него, след това рязко се отдръпна.

- Какво не е наред? - въпросът ѝ излезе веднага от устата, отблъсквайки останалите ѝ мисли.

- Фенрир е под заклинанието на Силаена и няма как да го измъкнем толкова лесно. Трябва да говоря с Оливър.

Остави листата на масата и се обърна към капсулите. Имаше обяснение как се активират и как се деактивират, което Оливър бе написал на един лист, а след време ще го изпробва и върху майка си, за да я освободи. Но Юклиуд усети, че планът не се хареса на Каел.

- Знаеш ли кога ще се появи? Трябва да му покажа всички дупки в плана му, преди да сме го задействали. Ще почна с частта с брат ми.

- Да се качим горе. - Юклиуд взе всичко от масата и започна да ги подрежда. - По-светло е.

" И по-топло... "

Двамата тръгнаха нагоре по стълбите и влязоха във всекидневната, като тя остави листовете върху книгите на дивана. Масата бе затрупана от чертежи и схеми, няколко дневника и книгата, която четеше сутринта. Седнаха и Каел се облегна назад, оглеждайки помещението. Последният път, когато седеше тук, Юклиуд му разказваше за Лука. А сега тя трябваше да се прави на него. Проследи го с крайчеца на окото си, когато той затвори очи и започна да си преговаря нещо на ум, като от време на време отваряше устата си и изричаше думи, които тя не разбираше.

" Заклинания? Със сигурност е на езика им, но... "

Това я подсети, че като разглеждаше книгите си задаваше въпроси свързани със заклинателите. Все още не знаеше какво представляват точно, но последният път Каел ѝ обясни повърхностно. Ако попита отново, дали ще ѝ отговори, че вече може и че е дошло времето? Не вярваше на Лука до последно, а след смъртта му забрави за заклинателите и дневника, макар винаги да го пазеше със себе си.

- Имам въпрос. - изчака да отвори очи и да я погледне, след което го изстреля веднага. - Ще ми разкажеш ли повече за заклинателите?

- Най-лесно е ако ме питаш какво искаш да знаеш по-точно. Ще се постарая да обясня, колкото се може по подробно. - той се усмихна и Юклиуд се обърна по-хубаво към него. - Слушам те.

- Нека да започнем със символите ви и езика.