Лорд Мистерия

- Глава 28 -

Разговорът им не беше продължил дълго. Обясни му намеренията си срещу Евъруайт и че след два дни ще направят заклинанието върху Себастиян. Щеше да предупреди Леонард и Юклиуд сутринта, но когато срещна доволната физиономия на Марик да се задава от ъгъла, се зачуди какво наистина ставаше. Мъжът му махна и се запъти към кабинета с тананикане, а радостта му излъчваше странна аура, която задуши Оливър. Пак беше направил нещо нередно.

Завъртя се към стълбите с цел да посети библиотеката. Майка му реши да мине и да потърси някаква информация без да сподели за какво точно. Отвори едното крило на вратата и влезе вътре. Прахът, който се разнасяше из въздуха, предизвика кашлица и той притисна длан към носа и устата си. Все едно бе минал ураган през рафтовете. Всички книги лежаха ръзгърнати по земята, дневниците с нагънати и намачкани страници, карти и свитъци правеха море под краката му. Опита се да не гази върху тях, но скоро забрави за старанието си и се придвижи към задната част на помещението. Там майка му четеше една книга с шарена корица и надпис, който потъваше в цветовете. Тя вдигна поглед, поставяйки пръст върху средата на страницата, за да не търси докъде е стигнала.

- Не те чух да влизаш. - сведе глава и пръстът ѝ продължи да се плъзка по страницата.

- Какво се е случило тук? - посочи с ръка пода и рафтовете, но майка му не обърна внимание на въпроса. - Някой ден това място трябва да бъде оправено. - въздиша тежко, тя не насочи погледа си към него.

Държеше се като малко дете и Оливър се зачуди в момента колко им беше разликата в годините. Явно той трябваше да оправи всичко, защото когато Ингрид Лавендър си намери книга за четене, нищо не можеше да я спре от дочитането ѝ. Направи заклинание за подреждане, но успя да върне само малка част от всичко. Изрече го отново. Същият резултат. Повтори го. Нямаше никаква концентрация. За кое да мисли най-напред? Себастиян Евъруайт, да не открият майка му, за отмъщението си към Силаена, за настроението на Марик, за плана на баща си, за къщата и двамата му съюзници?

- Измъкнах те от капсула, за да четеш книга в библиотеката? Имам нужда от помощ.

- Помагам ти, като чета. Книгата е за Алварий и интересните записки на Ейвън? После аз съм живяла в приказки. - въздъхна майка му и нави кичур коса около пръста си.

- Каза го и за мен.

- Не се и съмнявам. Явно всеки Лавендър си има своя приказка. Ейвън се мисли за Алварий, Силаена за великия господар, който е над всички, а Марик на сладкия дух от гората, който примамва хората с добро настроение, след което ги удушава. Я, виж каква случайност! И тримата са от една история. - майка му размаха книгата.