Лорд Мистерия

- Глава 17 -

Уханието на лавандулата се разпространи из цялия коридор, а Оливър само допридаваше по-силен аромат, така че носът на Каел да се подразни. Юклиуд стоеше на две крачки от него с намръщено изражение, което му подсказа, че още не му беше простила. Явно не трябваше да предприема тази стъпка - да сготви няколко продукта взети от хладилника на случаен принцип. Другият път ще я събуди с бутане или казване на името ѝ, вместо крясъци и миризма на изгорен бъркоч.

Преобрази се като пеперуда, а лавандулата я стисна с черните крачета, също умалена. Двамата му съюзници отвориха плъзгаща врата на всекидневната и Каел отлетя през нея, като се снижи към земята и цветята, за да огледа мястото за Качулки. Една стоеше на няколко метра от него и той се приготви да се издигне, когато една муха се блъсна в него. Успя да задържи лавандулата и погледна на кръв черното същество, което триеше очите си от белия прашец на крилата му. Добре, че не се превърна в муха! Досадни и неадекватни! Отлетя нагоре и се запъти към следващата градина, скривайки се от погледа на къщата на Волтлър. Качулката не го отрази.

"Добре! Една обикновена пеперуда каца по цветята! "

Отлетя над покривите, като се оглеждаше за птици, които да не се спуснат и да не го грабнат. Ядяха ли пеперуди изобщо? Имението се виждаше в далечината и той продължи напред към него. Силаена дойде в лабораторията преди половин час и Оливър със сигурност се беше върнал там, за да ги следи. Юклиуд остана да ги чака да се появат само.

Имението се разкри огромно пред малкия му ръст и той кацна на една роза, за да го огледа. Прозорците отразяваха слънцето, а стените лъщяха на светлината. Отмести поглед към трапезарията, където усети потропване на пръстите на баща му по масата. Фенрир пишеше на бюрото в кабинета на втория етаж. Трябваше да мине отзад. Приготви се да отлети, когато усети как някой го бута отдолу. Една пчела си опитваше да го избута от себе си, но той просто седеше върху нея и я гледаше. Тези животни бяха супер нахалните!

Изстреля се нагоре и я остави да излети, преди да го ужили някъде. Прелетя над градината от рози и те се разклатиха при присъствието му, но усети отгоре, че някой го надлюдава. Покривът закри една птица, която отлетя веднага щом Каел се спря. Какво им ставаше днес на животните?!

Задният двор сега отново се беше върнал по старо му и нямаше следа от наследяването. Розите си стояха и се поклащаха, пътеката водеща към малката беседка накрая и изкуственото езеро, пълно с кряскащи особи. Дай им трохи хляб и ще разбереш коя е най-важната и талантлива госпожица!