- Глава 35 -

7 4 21
                                    

Пламъците постепенно изчезнаха и остана само кръжащата горяща фигура на Силаена над тях. Роклята, която носеше, бе обгорена по краищата. Кожата на ръцете и краката ѝ беше изпълнена с тъмнолилави знаци, които сякаш се бяха забили навътре в плътта като шипове. Очите на Силаена не бяха вече зелени, а горяха в черно, но когато отвори уста да каже нещо, гласът издразни ушите му и той ги прикри. Бе мъжки глас и беше ужасно силен като сирена.

- Какво направи, Ейвън?! Какво направи?! - крещеше падналият Марик на колене, докато директорът стоеше с широко отворена уста и гледаше с ужас към Силаена.

- Това не е той! Не е той!

Фенрир помагаше на Виола да се изправи, а зад тях стоеше събудилата се Ингрид. По лицата на всички се изрази огромен ужас, а когато Каел се изправи на крака, главата на Силаена се извъртя. Не направи нищо, само го гледаше как прави крачка назад.

Розите около оградата се бяха затворили и бяха застанали с наострени върхове срещу фигурата. Тревата под краката им стоеше зелена, което го докара до факта, че пламъците могат да наранят само тях, но не и околността.

- Какво ще правим? - попита Фенрир, когато Каел се доближи достатъчно близо до тях. - Как ще го спрем?

Никой не знаеше как. Ако не беше Алварий в тялото на Силаена, тогава кой се беше вселил? Ейвън Лавендър крещеше зад тях и запрати силно заклинание срещу тялото на сестра си. Това само разгневи още повече побеснелия мъж и насочи ръка към Ейвън.

- Съсипа ни живота, Ейвън Лавендър! Ще си отмъстя за него!!!

Директорът се скри зад Марик и го избута напред. Мъжът не знаеше какво да прави, затова извика заклинанието и кръгът се появи пред ръцете му. Нямаше никакъв ефект, защото то бе отблъснато с контра-заклинание. Фигурата се спусна надолу към тях и застана пред Марик, отблъсквайки го назад. Той се заби в розите, които го одраха целия. Ейвън от друга страна потрепери, когато усети пламъците да обгръщат тялото му.

Каел разбра какво се случва. Вселилият се в тялото на Силаена търсеше отмъщението си, защото беше станал експеримент. Заедно с още някого, защото момчето си припомни думите му от преди малко. Но не беше човек, а заклинател и по-точно Лавендър.

Обърна се и погледна Ингрид, която премести очи към него. Можеше ли да разпознае кой Лавендър беше в действителност, ако го познаваше? Тя разбра какво искаше да каже и кимна леко.

Лорд МистерияTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon