Лорд Мистерия

- Епилог -

Пет месеца по-късно

~☆~

Академията в Рейнфийл изглеждаше огромна отвън с широките си градини, отрупани с различни цветя и флаговете отпред стояха неподвижно, представлявайки всяка една заклинателска фамилия. Гербовете блестяха и привличаха внимание, а отдолу стаяха в градината цветята на дадената фамилията.

Времето беше топло, но се търпеше. Слънцето се издигаше високо, а небето днес беше особенно чисто. В Хевънтаун щеше да има вече сняг по това време на годината. Тук обаче не се влияеше коя част от годината бе.

Стояха на пътеката на няколко крачки от входа на Академията. Двамата се телепортираха преди секунди и видяха някой да изскача от широко отворената врата. Затича се надолу по стълбите и ги извика, за да насочат вниманието си към него.

Косата на Оливър беше станала по-дълга и се вееше зад него, докато ги приближаваше. Оправи късия лилав плат, който стоеше върху дясното му рамо и изтупа черната си униформа. Златните копчета по нея уловиха лъчите на слънцето и той вдигна бързо поглед. Всички в Академията имаха същите, но платът, който закриваше рамената им и се спускаше до лактите на ръцете им, бяха в цветовете на фамилиите им. Каел постоянно проверяше да изцяпа своя, защото беше чисто бял.

- Чаках ви да дойдете. - отвърна Оливър и се прегърна с Юклиуд.

- Тъкмо се прибрах от училище, когато Каел се появи да ме вземе. Тук времето е различно и трябваше да се преоблека, затова се забавихме.

- Как е в Хевънтаун?

- Тъкмо спря да вали снягът, но почти не натрупа. - отговори му тя, докато тримата тръгваха към сградата.

- Тъкмо ще обядваш с нас. Затова те и взех по-рано. - Каел ги поведе напред през коридорите.

- Юклиуд!

Едно момиче изскочи от ъгъла и се нахвърли на момичето. Енора Хаясент, която се навърташе около тях в началото на годината, хареса Юклиуд и постоянно я очакваше, щом Каел или Оливър я довеждаха в Академията.

- Задушаваш ме.

- Извинявай, извинявай. Радвам се, че си тук. На къде сте се запътили?

- Всъщност ще обясваме. - отговори ѝ Оливър и тръгна напред.

- Аз тъкмо се връщам оттам. Ще ви видя по-късно, че професор Редфлейм ме вика. - тя оправи големите си кръгли очила.