Лорд Мистерия

- Глава 38 -

Нощта премина неусетно. Слънцето се появи на хоризонта и огря цялото помещение. Подредените книги и свитъци на купчини бяха готови да се върнат в лабораторията. Постепенно цялата къща започна да се връща към първоначалния си вид. Веднага щом я върнаха, тя се зае да подрежда всичко разхвърляно. Скоро щеше да освободи родителите си и да поговори с тях.

Каел остана в имението, а Оливър се върна в лабораторията. Трябваше да оправят кашите, които бяха забъркани там. Сега, когато всичко приключи с тримата Лавендър, нещата започнаха да стават по-спокойни. Но не напълно.

Съдът ги очакваше след няколко часа и Юклиуд се изправи най-после от дивана. Беше заспала на него, докато довършваше последните купчини с книги. Дневникът на Лука стоеше най-отгоре и тя сложи ръка върху него. Златната гривна, която получи от Нолан Лавендър, още стоеше на лявата ѝ ръка и тя осъзна, че започва да се чупи. Магията, както и притежателят ѝ, я бяха напуснали. Тя я постави върху дневника и се доближи до прозореца. От светлините на оградата нямаше и следа, а самата сграда започна да става по-приветлива. Ингрид и Оливър я бяха променили за една нощ.

Изстича на горния етаж, държейки се за парапета, докато изскачваше тесните стълби. Все още не ги одобряваше, но майка ѝ толкова ги харесваше. Отвори вратата на стаята и се преоблече със собстените си дрехи. Предположи, че трябва да се облече по-официално, но избегна роклите си. А дрехите, които Оливър ѝ даде, докато се правеше на Лука, ги остави в гардероба и го затвори. Въпреки че остави бялото наметало на леглото си. Прокара пръсти по плата и го грабна. Оливър го беше отмъкнал от Евъруайт, но така и не разбра как. Все пак трябваше да го върне рано или късно.

- Юклиуд? - дойде гласа от долния етаж и тя се показа на стълбите. - Трябва да тръгваме.

Оливър беше дошъл да я вземе, за да се съберат заедно с Каел в имението. Тя стискаше наметалото в ръка и хвана с другата тази на приятеля си. Двамата се телепортираха в коридора на Евъруайт и Фенрир ги посрещна.

- Почти е готов. Баща ми настоя да се погрижи добре за външния си вид, щом ще се явява пред Съда.

- И как не? - отвърна Себастиян, когато излезе от трапезарията. - Ингрид се е постарала и теб да оправи.

Оливър се изчерви и Юклиуд забеляза черния костюм, с който се беше облякъл, както и лилавото наметало, което стигаше до токовете на ботушите му. Косата му не стърчеше навсякъде, а стоеше пусната и пухкава около лицето му. Тя се усмихна и момчето я погледна.